Предлагам началното място на тази разходка във време-пространството да е Малката базилика с баптистерий (кръщелно място) на древния Филипопол. Изградена е във втората половина на V в. с богата архитектурна украса мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. В мозайката е оформено пано с ктиторски надпис. Открити са останки от олтарна маса.
Особено е усещането да стъпваш върху място, върху което са стъпвали императори, военоначалници, духовници, както и древните жители на Филипопол...
Всички тези мозайки ми напомниха на историята на известния психолог Карл Юнг и преживяването му във другия известен с мозайките си град в Европа - Равена.
Баптистерият има квадратен план, кръстовдна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи.
"Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе" (Пс.41:2-3)
Малката Базилика е обявена за Сграда на годината за 2013 г.
Разходката продължава с г-н Стефан Стоянов, заместник-кмет “Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски политики” и възпитаник на 91-а Немска езикова гимназия и Софийският университет „Климент Охридски”.
Зам.кмет Стоянов показва къде е била библиотеката на Филипопол, както и останките от фундамент от статуя на Комод, която е била направена, за да се спечели благоразположението му при визитата му в града. Продължаваме с кратка спирка на Немския Коледен Базар в самия център на Пловдив до легендарните "копчета".
Освен третият по площ град в Европа с открити антични мозайки, Пловдив е многопластов град в пряк и преносен смисъл. Този кратък филм показва това богатство нагледно.
Продължаваме към обновения Античен стадион на Филипопол, който е кандидат за отличието Сграда на годината 2014. Разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе, стадионът е изграден през първата половина на ІІ век. Със своите внушителни размери – 240м дължина, 50м ширина и 14 реда мраморни седалки – той е събирал близо 30 000 души. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри. Стадионът, който се простира на около 6 метра под нивото на съвременния градски център е построен по нареждане на Император Адриан, считан за един от най-образованите римски императори, голям почитател на елинската култура и изкуство, за което на младини си спечелил насмешливото прозвище "гърчето". Като император, Адриан връща елинистическата мода на брадите и е първият император изобразяван с брада на скулпури. Нещо като съвременен хипстър, но с повече власт.
На първите редове на този стадион са сядали по-обикновени граждани, за да служат за преграда, ако някое от животните, а в онези години е имало и лъвове, скочат в публиката. Това беше причината да седна на последния ред в залата за 3D прожекции:)
Замислям се дали Пловдив и София не приличат на антични гладиатори или състезатели, които са в непрекъсната конкуренция? Къде можем да търсим противопоставянето на тези значими градове?
Нека попитаме Историята
Ето какво ни казва тя. При нашествието на османските турци на Балканите крепостта на София била много здрава и въпреки дългите обсади, тя устоявала и не се предавала. По признанията на самия военачалник Лала-Шахин в докладите му до султан Мурад, нямало никаква надежда да я превземат със сила. Едва в 1382 г. пловдивският паша Индже Балабан успял с хитрост да влезе в града, подкопавайки стената при Западната порта в протежение на 15 м, тя рухнала...Днес там все още се намира вдлъбнатина зад католическата църква и бул.Тодор Александров в София.
След Освобождението и разделянето на България на две: Източна Румелия с център Пловдив и Княжество България с център София, създава най-голямо напрежение и недоволство в Пловдив. Там се ражда т.нар. Съединистко движение. В Пловдив се обявява Съединението, на 6 септември в 1885 г. Но пък София след това го подкрепя и дори защитава, при Сръбско българската война от есента на същата тази 1885 г.
Първото Пловдивско международно промишлено изложение е в 1892 г. На мястото на старите турски гробища изниква първообраза на съвременния Пловдивски панаир. Но пък цялостната му организация се ръководи от София. Пловдивското изложение е под върховното покровителство на княз Фердинанд и правителството на Стефан Стамболов. Въобще двата града винаги са били един до друг в изявите си.
Пловдив обаче успява да съхрани своята идентичност - и като архитектура и като население, докато София се обезличава и губи от романтичната си красота, която е присъща на града под тепетата.
Проф. Николай Генчев написва една от най-хубавите книги за Пловдив - това е "Възрожденският Пловдив", а пловдивските художници са най-оригиналната и силна група художници в България: Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Георги Божилов - Слона, Иван Кирков, Димитър Киров, Енчо Пиронков и др.
Като стана дума за изкуство неусетно ми се допи вино. Поемаме към Фестивала на младото вино в Стария град.
Свечерява се. Вече не е ден, но още не е вечер... В това междинно състояние, загрят от хубавото вино и приятно уморен се оставям в тихата прегръдка на Пловдив.
Време е да си кажем...
До нови срещи, майна! :)
