7 септември 2017 г.

Street Wisdom: Градът като събеседник


Street Wisdom е достъпен метод за решаване на проблеми, намиране на отговори и черпене на вдъхновение от ежедневната градска среда чрез интуитивна разходка. 


Събитията Street Wisdom са със свободен достъп и са водени от фасилитатори доброволци в стотици градове и улици по цял свят. World Wide Wonder е инициатива на Street Wisdom, в която на 8, 9 и 10 септември ще се проведат едновременни събития в множество градове и улици по света, включително и в София.



Участниците придобиват умения за достъп до "Невидимия Университет", който е навсякъде около нас и успяват да си отговорят на важни въпроси свързани с личния и професионален живот. 

ВХОД СВОБОДЕН С ПРЕДВАРИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ТУК: https://www.eventbrite.com/e/street-wisdom-wandering-and-wondering-in-sofia-bulgaria-tickets-37662314998

Дата: 10 септември 2017 г.

Ден: неделя

Място: Паметник на А.С.Пушкин зад Руската църква

Начало: започваме ТОЧНО в 11:30 часа!

За контакт: 0883 7777 10

Водещ: Евгени Митев, разказвач и социален предприемач. Реализирал е разнообразни инициативи и проекти, включително ексклузивни събития „на тъмно“, тактилни разходки SightFeeling в градска среда без участието на зрението, както и на вътрешно фирмени обучения за насърчаване на екипността, лидерското развитие и мотивацията. Основател е на платформата за разказвачество Storytelling.bg, предлагаща консултации, събития, лекции и курсове за обучение, които обхващат изкуството на разказването на истории и тяхното приложение в личния и професионалния живот.

Официален линк на събитието: https://www.streetwisdom.org/event/world-wide-wander-sofia-bulgaria-by-day/











9 август 2017 г.

Джим Кери: Нещо вътре в теб винаги разказва история


55-годишният Джим Кери е познат на повечето от нас като актьор с изключителен  талант за пресъздаване на комедийни роли, смешни ситуации и странни физиономии. 

Едва ли предполагате, че всъщност актьорът е също така вглъбен философ и художник, който отделя време, внимание и старание, за да създава изкуство, което за разлика от актьорското майсторство, оставя и материални следи. В кратък филм Джим Кери споделя как се случва творческият процес, както и какви са размислите му за живота, които го вълнуват. 

"Не знам на какво ме учи рисуването, знам само че ме освобождава. От бъдещето, от миналото, от съжалението и притеснението". 

"Нещо вътре в теб винаги разказва история. Вярвам, че всяко едно нещо, което виждаш и чуваш ти проговаря" 

Ето и пълният текст на английски език:

"What you do in life chooses you. You can choose, not to do it. You can choose to try and do something safer. Your vocation chooses you.

When I really started painting a lot, I had become so obsessed that there was nowhere to move in my home. Painting were everywhere. There were becoming part of the furniture, I was eating on them.

I found myself looking around at one point, a real blick winter in New York and it was so depressing and I think I needed color.

You can tell what I love by the color of the paintings. You can tell my inner life by the darkness in some of them. You can tell what I want from the brightness in some of them.

I think what makes someone an artist is, they makes models of their inner life, they make something physically come into being that is inspired by their emotions or their needs or what they feel the audience needs.

When I was a kid I spent half my time in the living room performing for people, I spent the other half of time in my bedroom, by myself, writing poetry and sketching. I was not the type of kid you could say, as a punishment, "go to your room" because my room was like heaven to me. My isolation was welcomed.

I sketched all the time but I didn't do a lot of painting. Suddenly, six years ago, at a time when I was trying to heal a broken heart I decided, well, maybe I will paint.

The energy that surrounds Jesus is electric.

I don't know if Jesus is real, I don't know if he lived, what he means but the paintings of Jesus are really my desire to convey Christ consciousness. I wanted you to have the feeling, when you look in his eyes, that he was accepting of who you are. I wanted him to be able to stare at you and heal you from the painting. You can find every race in the face of Jesus and I think that's how every race imagines Jesus, they imagine as their own.

I don't know what painting teaches me, I know that it just frees me. Free from the future, free from the past, free from regret, free from worry.

Something inside you is always telling a story. I believe that every single thing you see and hear is talking to you.

You know, the bottom line with all of this, whether is performance or it's art or it's sculpture, is love. We wanna show ourselves and have that be accepted.

I love being alive and the art is the evidence of that."




22 януари 2017 г.

Зоран Джинджич: "Един човешки живот е 1 от 40 хиляди сперматозоида. Един от тях е успял. 39 999 не са успели. Значи вие сте шампиони! Всеки, който се е родил вече е победител..."

"Животът е едно чудо...Ще ви кажа нещо, което не е за телевизия, за което понякога размишлявам. Един човешки живот е 1 от 40 хиляди сперматозоида. Един от тях е успял. 39 999 не са успели. Значи вие сте шампиони! Всеки, който се е родил вече е победител, той вече е успял! Жив си, победил си, човече, твоя отговорност е и пред Бога, и пред тебе самия да направиш нещо положително с живота си! Само това, ако се промени в нашия народ, този негативизъм, че няма смисъл, че няма да стане, че онези са против нас, всичко това са глупости! Няма празници и почивни дни, ако искате да постигнете големи цели. За да постигнем своята цел като нация трябва и вие да помогнете, да се измиете с хладна вода, да запретнете ръкави, да си почистите къщата, и в буквален, и в преносен смисъл, да въведете ред където живеете и където работите, да си поставите мерило за качество, мерило за резултат и мерило за отговорност...Всичко е до хората. Нека всички, които живеят по нашите земи да помислят как могат самите те да идентифицират своя потенциал, който е блокиран вътре в тях, как да го разкрият, да го споделят с другите...Трябва да разберем, че това е нашата държава. Ако я третираме като някакво чуждо тяло и да ни е важен само частният ни живот, няма да имаме нито едното, нито другото. Имаме твърде много малодушие, цинизъм, критикарство, недоволство. Искаме това, искаме онова...Искаме, но хайде и да поработиме!"


(Мотивационна реч пред съмишленици на Зоран Джинджич, премиер на Сърбия, философ по образование, през 70-те организира студенстки протести, вкарват го в затвора, бяга в Германия, учи при големия философ Юрген Хабермас във Франкфурт, пише книга "Subjektivnost i nаsilje", воден от ценности се връща в родината през 89-та, десет години по-късно вече е водещ политик, а от 2001 г. премиер на Сърбия, предава Милошевич на Трибунала в Хага, провежда демократични реформи, вдъхновен оратор, убит от снайперист през 2003-та г.)

16 декември 2016 г.

Как стартъп културата убива предприемачеството

Цяло едно поколение е подучвано да продава компаниите си възможно най-бързо, вместо да работи по тяхното разрастване

Представете си човек, който управлява стартъп. Как бихте го описали? Вероятно най-често срещаните думи ще са „млад“, „амбициозен“, „иновативен“. Може би той е олицетворение на безсмисления израз „нищо не е невъзможно“. Това е проблемът при стартъп културата: създала е мит, който има силата да съсипва животи.
Стотици хиляди младежи от Великобритания в скоро време ще се влеят в предприемаческия пазар. Според проучвания, повече от половината от днешните млади имат амбицията да изградят своя компания, което води до безпрецедентен брой фирми, управлявани от младежи. В преследване на тази мечта, сътворена от стартъп културата, те са оборудвани с революционни идеи за иновации.
Това е културата, която идеализира стартъп фирмите като най-лесният начин за придобиване на богатство, гъвкаво работно време и шанс да бъдете признати като знаменитости – стига да имате силна амбиция. Не е изненадващо, че фирмите за рисков капитал – също жертви на тази култура – заливат британската стартъп индустрия с пари, защото за много потенциални предприемачи, те се превръщат в единствените хора, достатъчно смели, за да инвестират пари в странни идеи.
За съжаление идеята, че всичко, което е нужно за да се завладеят гладните за иновации потребители е само една страхотна идея и достатъчно финансиране, е лъжа. Това е против традиционните бизнес практики, при които компаниите трябва да отговарят на нуждите на потребителите, а не обратното. Вярно е, че всички сме чували истории за успешни новатори, които действително са доставяли революционни продукти на потребителите, но шансът всеки милениал да е способен на това е малък.
Няма съмнение, че тази култура е вредна за младите хора. Тези нови предприемачи не искат да седят в заседателни зали с калкулатори в ръка или да провеждат задълбочени изследвания на пазара преди да пуснат продуктите си. Не, преобладаващото мото е „за да спечелиш, трябва да похарчиш“ и то диктува посоката на повечето от стартъп предприятията, което води до абсурдното убеждение, че за липсата на потребление е виновна липсата на маркетинг. В действителност, високият „burn rate“ на парите на стартъп предприятията и липсата на пазарна необходимост са най-популярните причини, поради които новооткритите фирми в крайна сметка се провалят.
Дори когато e налице истинска иновация, отново има нарастваща тенденция да не се правят опитите за създаване на бизнес в дългосрочен план, и вместо това се продава на по-големи корпорации срещу шепа пари. Визитки с надпис: „сериен предприемач“ – тези, които прескачат от проект на проект – се превръщат в норма. Идеята за сформиране и развиване на компания претърпява огромен спад. В миналото, поддържането на фирма, нейното процъфтяване и конкурентно предимство, е било знак за добро предприемачеството.
В днешно време, за разлика от миналото, продажбата на компания срещу огромна сума пари е белег за успех. Това поражда нов тип предприемачество, което се съсредоточава върху краткосрочния бум, и превръща създаването на нови дружества в цяла индустрия. Стартъп културата измества фокуса от управлението на компания към „забогатяване чрез продажба“ или участие в безкрайна игра на създаване на нови стартъпи.
Тази култура, в която младите хора са преждевременно въвлечени, разказва една история, в която амбицията се възнаграждава с купища пари, но загърбва реалността на бизнеса. Статистиката за провал на стартъп фирмите е достатъчно значима, за да разбие мита. Във Великобритания, най-малко половината от компаниите не успяват да просъществуват повече от пет години, докато в САЩ цифрата е доста по-висока, като три от четири стартъпи замират, без да са успели да извлекат печалба. Това доказва, че амбицията и финансирането не са достатъчни, за да се създаде успешна фирма.
Младите кандидат-предприемачи игнорират и факта, че ефективното управляване на бизнес изисква експертни познания и зрялост, които не винаги могат да бъдат придобити на място. Вдъхновени от истории като тази на Марк Зукерберг, излизайки от университета те бързат да създадат компании, независимо от това че нямат опит от работа в частния сектор, като по този начин увеличават шансовете си за провал. Трябва да се отбележи, че макар стартъп фирмите да се разглеждат като актуална тенденция сред младите хора, най-успешните предприемачи имат най-малко 10 години професионален опит преди основаването на първия си стартъп.
Малко вероятно е митовете на стартъп културата да умрат в близко бъдеще. Мощната сила, която стои зад тях предлага идеализирана визия за бъдещето за много обнадеждени младежи. Но признаването на недостатъците на тази модерна треска за злато е първата стъпка.


Източник: http://www.telegraph.co.uk 

30 октомври 2016 г.

Папата Суперзвезда

Луиз Брътън от Айриш Таймс:

"Богохулният понтифик на Джъд Лоу трудно предизвиква симпатии в новата драма на Сорентино, но с толкова звезди в кастинга можем да продължим да се надяваме. Лени Белардо е първият американец, станал папа. Той разтърсва Ватикана: не само че е неприлично млад, но и има съвършен тен. Още в първите седем минути два пъти виждаме дупето на Негово Светейшество, който пуши цигара от цигара, пие чери кола, замисля интриги и се кани да предизвика сътресение в Църквата. Все едно е Франк Ъндъруд, но в смешни дрехи. Първият епизод е бавен, камерата се наслаждава на папските апартаменти и на момчешкото изражение на самодоволния Лоу. Даян Кийтън е гаранция, че сериалът ще бъде много интересен. Хуморът е предвидим, драмата предстои, диалогът е приятно комичен, а костюмите и операторската работа правят сериала визуално разкошен като платно на Караваджо"

Режисьорът на сериала Паоло Сорентино:

“Ясните знаци за божието съществувание. Ясните знаци за божието отсъствие. Как вярата може да бъде търсена и изгубена. Величието на святото, твърде голямо, за да бъде разбираемо, когато се бориш с изкушения и когато всичко, което би могъл да направиш, е да им се отдадеш. Вътрешната битка между ограмната отговорност като Глава на католическата църква и нещастието на обикновения човек, когото съдбата (или Светият дух) са избрали за Папа. И най-сетне, как да боравиш с властта в държава, където догмата и моралният императив са отричането на властта и безрезервната любов към ближния. Ето за това става дума в Младият папа"





"Сериалът е изследване на мъже и жени, преди всичко на мъже, които са се потопили в един дълбок контакт с нещо, което от материална точка го няма, Бог. Това е връзка с Бога, изживяна по различен начин от нас, които понякога се сещаме за него и после си продължаваме живота по старому" 




8 октомври 2016 г.

Яне of Love


Яне of Love (2013) е българо-финландска кино копродукция с режисьори и продуценти Вилма Карталска и Радко Савов с участието на Милица Гладнишка и Юха Хиппи. Филмът е самофинансиран и успешен, достига до селекция в Кан и на редица престижни международни кинофестивали. 




Повече инфо ТУК