3 април 2019 г.

Религиозното чувство през погледа на психиатъра

Принципът на "сляпото петно" (blind spot) е, че окото вижда всичко, но не и себе си. Затова имаме нуждата от другия ("Бог е вечното Ти" по М.Бубер). Ако приложим този принцип към вярата и знанието (богословието), гледната точка на психиатъра към религиозното чувство е особено ценна.

"Религиозното чувство е базисна потребност с произход в инстинктите за самосъхранение и продължаване на рода...Вярата в задгробния живот е сърцевина на всяка религия. Отвъдното е своеобразно продължение на живота, затова истинската религиозност е утвърждаване, а не отричане на живота.Смисълът и силата на големите религии се коренят в отнологичния континуум между живот, смърт и продълженията им. Този континуум е вътрешно присъщ на човека, чието название human произлиза от латинската дума за пръст (humus), символ на началото и края. Религиозността помага за надрастване на ограниченията на разума и за преодоляване на колебанията чрез уповаване в надиндивидуална абсолютна инстанция, макар с моралните си ограничения да действа и като невротизиращ фактор...Религиозната личност е ясно отграничена от Бога, докато преживяването за сливане се счита за патологично (теомегаломания) от самите вярващи. Фройд определя религията като универсална невроза и белег за лична незрялост, но същевременно подчертава защитната и функция спрямо невротичност на индивидуално ниво. Юнг я причислява към защитните механизми...Библията предлага различни примери на психопатологични прояви: в Стария завет психотичната депресия у Саул, лекувана от свирнята на лира на Давид, регресивната психоза у Навуходоносор, симулацията на Давид... Прекомерното ангажиране с грях и вина е присъщо на пациенти с депресия и обсесивно-компулсивно разстройство, прекомерната съвестност - на пациенти с дистимия, а липсата и на антисоциалните личности. Екзистенциалните въпроси могат да получат руминативен или резоньорски облик, например защо Бог наказва жестоко праведния Йов, щом е справедлив...В немалко дебюти на шизофрения , поведението в началото на психозата наподобява отшелническо изолиране".

/Из "Култура и психопатология. Антропология на психичната болест", глава "Религия и психопатология", Д-р Г.Ончев, 2017/

Няма коментари:

Публикуване на коментар