31 декември 2014 г.

Оливър Стоун взе интервю от Виктор Янукович

Оливър Стоун се е срещнал и взел интервю от Виктор Янукович, става ясно от публикувано съобщение на профила в Facebook на известния американски режисьор. 


нтервюирах Виктор Янукович 4 часа в Москва за англоезичен документален филм продуциран от украинци. Очаквайте детайлите в самия филм, но изглежда ясно, че стрелците, които убиха 14 полицаи, 45 протестиращи и раниха около 85 граждани в Киев са били представители на трета страна. Според мнозина тези чужди елементи носят отпечатъците на ЦРУ. Спомнете си демонстрациите против Чавес и смяната на режима там през 2002-ра. Подобна техника бе използвана и против Мадуро тази година. ЦРУ създава достатъчно хаос, за да наложи посока на стечението на обстоятелства, както в Чили, Иран и безброй други случаи, това е мека силова техника наречена ‘Regime Change 101.’ Това е мръсна история, която Западът нарича "Русия в Крим", а всъщност истинската история е "САЩ в Украйна". Една сюрреалистична перверзна история, която се повтаря отново и отново, както кампанията на Буш срещу Ирак. За да разберете по-обстойно ситуацията, вижте анализа на Пепе Ескобар The new European ‘arc of instability"



Оливър Стоун е посетил Москва през ноември и се е срещнал с Владимир Путин във връзка с друг негов интересен филмов проект наречен "Файловете на Сноудън". 

"Искам да покажа гледната точка, която американците не искат да чуят", споделя режисьорът.


Коментарите на самите украинци са изпълнени с остро негодувание, но все пак трябва да се замислим какво казва един независим търсач на исторически истини, какъвто е Стоун. Дали медиите и новинарските емисии не ни "филмират" и оформят нагласите ни в желана от някой друг посока?

25 декември 2014 г.

Предрождественската нощ от романа "Доктор Живаго" на Пастернак




"Шейната им вдигаше неестествено силен шум, който неестествено дълго отекваше под заледените дървета в градините и алеите. Светещите отвътре и заледени прозорци на къщите приличаха на скъпоценни ковчежета от опушен топаз...Юра обърна внимание на един черен разтопен процеп в заледения прозорец. През него проблясваше пламъкът на свещ и проникваше към улицата почти като разумен поглед, сякаш пламъкът следеше пътуващите и причакваше някого. "Свещта гореше у дома, свещта гореше..." - шепнеше си Юра началото на нещо смътно, аморфно, с надеждата, че продължението ще дойде от само себе си, без усилие. То не идваше." 

(Описание на предрождественската нощ от романа "Доктор Живаго" на Пастернак)

16 декември 2014 г.

За Фройд, децата и тъмната страна на Дядо Коледа


"Фройдизмът унижи човека и отне на Аз-а прерогативите на му на абсолютен монарх...Макар и след Фройд човек да не е господар на сам на себе си, той винаги е отговорен за себе си и не може да се разтовари от своите грешки върху бунтуващото се подсъзнание или върху тираничното свръх-аз."

"Консуматорската логика се проявява в 4 инфантилни форми: неотложност на удоволствието, привикване към даровете, мечта за всемогъщество, жажда за забавление. Първата намира кулминационната си точка в изнамирането на кредита, който разстрои отношенията ни с времето и чувството ни за времетраене. С него ние заемаме от бъдещето, което става нашият нов партньор, той е благосклонно предусетена наслада от желания предмет. Унищожава се всичко, което предполага очакване, съзряване, сдържаност и води до нетърпеливост."


"Ние сключваме с банките фаустовски миниспоразумения, в които ни заклинат като Мефистофел: подпиши и всичко е твое!"

"Ако според Свети Тома бедността е липса на излишното, докато мизерията е липсата на необходимото, в потребителското общество всички сме бедни, по принуда ни липсват много неща, тъй като всичко е в излишък."

"Детският индивидуализъм е утопията на отказа от отказа. Той познава само един лозунг: бъди вечно такъв, какъвто си. Иска обществото да го закриля, без да му забранява каквото и да било."


"Консуматорството е деградирала религия, вяра в безкрайното възкресение на нещата, чиято Църква е супермаркетът, а евангелие - рекламата"


"Ако според Галилей езикът на природата е записан в математическа форма, то езикът на консумацията е записан в магическа форма: той действа чрез див синкретизъм, приютява в своя пантеон остатъците от митовете, легендите, религиите и идеологиите, които обработва както му е удобно."


Цитатите са от книгата на Паскал Брюкнер "Изкушението на невинността"

Jingle Sells и звукът на парите


Обичате ли шумът на парите? За да зарадват клиентите си от немската верига Edeka са решили да използват познатия на всички монотонен звук от маркиране на стоки на касите на супермаркетите. Резултатът е впечатляващ - тържество на немския разум, хумор и точност, както и милиони посещения в YouTube. 

CREDITS
Client: Edeka
Creative Agency: Jung von Matt/Alster
Executive Creative Director: Jens Pfau
Managing Director: Peter Ströh
Creative Director: Robert Herter
Copywriter: Anna Lichnog, Kyra Nenz
Art Director: Thimon Machatzke
Accounting: Patrick Hammer, Florian Laufenberg
Production: Markenfilm Crossing GmbH
Director: Kai Sehr
Camera: Björn Knechtle
Marketing EDEKA: Claas Meineke, Anja Tirtey, Julia Hisserich


От друга страна обаче...

"Консуматорството е деградирала религия, вяра в безкрайното възкресение на нещата, чиято Църква е супермаркетът, а евангелие - рекламата" (Паскал Брюкнер)

5 декември 2014 г.

Подредбата на нещата, логосът, гледната точка и значението





Има само една гледна точка, в която нещата изглеждат смислени. Това означава, че значението е едно и то не може да бъде разводнено и релативизрано от аргумента "всеки си има своята гледна точка". Логос( λόγος) според контекста, в който е употребена думата, има много значения, но сред най-важните са "причина", "основа", "ред", "подреденост" и "слово". Дори, ако преведем буквално първото изречение от Бибилията от гръцки език "В началото бе Словото" ще бъде "В началото бе Логосът". В нас е заложен стремежът към логоса т.е. към подредеността. Ежедневният израз "няма нищо случайно" изразява тъкмо тази наша изначална интуиция, че всяко нещо в света, включително и ние самите, има своето място в общия Ред/Подредба (можем да заменим с "логос" всеки от изразите "не е редно", "ти в ред ли си?", "добре се е уредил" и т.н.). В християнството Бог Син се нарича още Бог Слово (Логос), който заради спасението на човечеството от първородния грях, се е въплътил и е станал човек – Иисус Христос - Спасител. Скоро ще празнуваме Рождество Христово, точно онзи момент в историята на човечеството, за който е казано " И Словото стана плът" Т. е. Логосът, Словото (λόγος) не само става плът и човек, но и дава възможност на човеците „да се нарекат синове Божии” – висша цел в живота на християнина. Ето как една артистична инсталация може да ни посочи небето и ние ако искаме можем да погледнем нагоре и да се попитаме и опитаме да схванем своето място във "всичко-това-наоколо".

Anamorphic Portrait Installation of French Artist Ferdinand Cheval by Bernard Pras

Инсталацията: Анаморфен портрет на Фердинанд Шевал от френския артист, художник и форограф Бернар Прас. Шевал е бил особняк и аутсайдер, по професия пощальон, който е правил скулптури в задния двор на къщата си от стари и непотребни вещи между 1879 и 1912 г.

Anamorphic Portrait Installation of French Artist Ferdinand Cheval by Bernard Pras

Anamorphic Portrait Installation of French Artist Ferdinand Cheval by Bernard Pras

3 декември 2014 г.

Пловдив - мозайка от представи и място за завръщане

В предишна публикация ви разказах как е възможно да се разхождаш едновременно във външния свят и вътре в себе си. Днес ще продължа с тази разходка, защото "Пловдив не е място за отпътуване, а за завръщане". Къде ще отидем, накъде ще поемат мислите ни? 


Предлагам началното място на тази разходка във време-пространството да е Малката базилика с баптистерий (кръщелно място) на древния Филипопол. Изградена е във втората половина на V в. с богата архитектурна украса мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. В мозайката е оформено пано с ктиторски надпис. Открити са останки от олтарна маса.



Особено е усещането да стъпваш върху място, върху което са стъпвали императори, военоначалници, духовници, както и древните жители на Филипопол...


Всички тези мозайки ми напомниха на историята на известния психолог Карл Юнг и преживяването му във другия известен с мозайките си град в Европа - Равена.




Баптистерият има квадратен план, кръстовдна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи.



"Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе" (Пс.41:2-3)





Малката Базилика е обявена за Сграда на годината за 2013 г. 



Разходката продължава с г-н Стефан Стоянов, заместник-кмет “Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски политики” и възпитаник на 91-а Немска езикова гимназия и Софийският университет „Климент Охридски”



Зам.кмет Стоянов показва къде е била библиотеката на Филипопол, както и останките от фундамент от статуя на Комод, която е била направена, за да се спечели благоразположението му при визитата му в града. Продължаваме с кратка спирка на Немския Коледен Базар в самия център на Пловдив до легендарните "копчета".




Освен третият по площ град в Европа с открити антични мозайки, Пловдив е многопластов град в пряк и преносен смисъл. Този кратък филм показва това богатство нагледно.




 

Продължаваме към обновения Античен стадион на Филипопол, който е кандидат за отличието Сграда на годината 2014. Разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе, стадионът е изграден през първата половина на ІІ век. Със своите внушителни размери – 240м дължина, 50м ширина и 14 реда мраморни седалки – той е събирал близо 30 000 души. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри. Стадионът, който се простира на около 6 метра под нивото на съвременния градски център е построен по нареждане на Император Адриан, считан за един от най-образованите римски императори, голям почитател на елинската култура и изкуство, за което на младини си спечелил насмешливото прозвище "гърчето". Като император, Адриан връща елинистическата мода на брадите и е първият император изобразяван с брада на скулпури. Нещо като съвременен хипстър, но с повече власт.



На първите редове на този стадион са сядали по-обикновени граждани, за да служат за преграда, ако някое от животните, а в онези години е имало и лъвове, скочат в публиката. Това беше причината да седна на последния ред в залата за 3D прожекции:)



Замислям се дали Пловдив и София не приличат на антични гладиатори или състезатели, които са в непрекъсната конкуренция? Къде можем да търсим противопоставянето на тези значими градове?


Нека попитаме Историята

Ето какво ни казва тя. При нашествието на османските турци на Балканите крепостта на София била много здрава и въпреки дългите обсади, тя устоявала и не се предавала. По признанията на самия военачалник Лала-Шахин в докладите му до султан Мурад, нямало никаква надежда да я превземат със сила. Едва в 1382 г. пловдивският паша Индже Балабан успял с хитрост да влезе в града, подкопавайки стената при Западната порта в протежение на 15 м, тя рухнала...Днес там все още се намира вдлъбнатина зад католическата църква и бул.Тодор Александров в София.

След Освобождението и разделянето на България на две: Източна Румелия с център Пловдив и Княжество България с център София, създава най-голямо напрежение и недоволство в Пловдив. Там се ражда т.нар. Съединистко движение. В Пловдив се обявява  Съединението, на 6 септември в 1885 г. Но пък София след това го подкрепя и дори защитава, при Сръбско българската война от есента на същата тази 1885 г.

Първото Пловдивско международно промишлено изложение е в 1892 г. На мястото на старите турски гробища изниква първообраза на съвременния Пловдивски панаир. Но пък цялостната му организация се ръководи от София. Пловдивското изложение е под върховното покровителство на княз Фердинанд и правителството на Стефан Стамболов. Въобще двата града винаги са били един  до друг в изявите си. 

Пловдив обаче успява да съхрани своята идентичност - и като архитектура и като население, докато София се обезличава и губи от романтичната си красота, която е присъща на града под тепетата.

Проф. Николай Генчев написва една от най-хубавите книги за Пловдив - това е "Възрожденският Пловдив", а пловдивските художници са най-оригиналната и силна група художници в България: Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Георги Божилов - Слона, Иван Кирков, Димитър Киров, Енчо Пиронков и др.


Като стана дума за изкуство неусетно ми се допи вино. Поемаме към Фестивала на младото вино в Стария град.




Свечерява се. Вече не е ден, но още не е вечер... В това междинно състояние, загрят от хубавото вино и приятно уморен се оставям в тихата прегръдка на Пловдив. 


Време е да си кажем...


До нови срещи, майна! :)



1 декември 2014 г.

Зеленчуково оръжие

От 2001 г. японката Цуйоши Озава пътува по света и снима млади жени, които държат в ръце "оръжия" направени от зеленчуци, които фотографката избира заедно с моделите си във всяка една държава. След приключването на фотосесията зеленчуците символично се нарязват и изяждат под формата на салата или лека веган-манджичка. Проектът се нарича "Зеленчуково оръжие" и има за цел да популяризира мирното съжителство.






Витоша: кашкавал или планина

Често чуваме израза "Въпрос на гледна точка", но дали гледните точки се стремят към една Истина или всяка от тях има претенции за Истината? Всъщност възможно ли е Истината да е повече от една? 

Предлагам заедно да преминем през поне 3 гледни точки на тема "кашкавал" и "планина". 

Първата гледна точка е свързана с проблема с природен парк Витоша, фирмите-концесионери и ски-инфраструктурата. 


Автор: Златна Михайлова

 Втората гледна точка е тази на графичния дизайнер спрямо тази на акаунт мениджъра. 

Какво е това?  
Източник: Design Made in Germany

Графика на пазарни дялове и продажби за тримесечие или просто пирамида огряна от слънцето в безоблачен ден?


Третата гледна точка е тази на фотографа и артист Карл Уорнър, станал популярен с картините, които подрежда с помощта на хранителни продукти.

Автор: Карл Уорнър
А каква е вашата гледна точка?

Откъде идва името „Коледа”?

"Всъщност името „дядо Коледа”, което замества „Санта Клаус” на български език, е известно само у нас по названието на празника Рождество Христово, но почти никой не знае откъде идва името „Коледа”. Учени люде дори се изкушават да предположат, че това име трябва да се свързва с ... коленето на прасето по нова година!... 


Думата „Коледа” е израз от еврейски произход - הדילה לוק (чете се от дясно на ляво, буквално: „коль-хальада” или „коль-льада”) и означава не какво да е, а именно „Гласът на Рождеството”. Как и защо точно у нас е попаднал този израз и как се е вградил в народното съзнание, това изследователите все още не могат да кажат. Ясно е обаче, че няма защо да презираме името на „дядо Коледа”, защото то е свидетелство за чудесата споходили света с Рождеството на Изкупителя на греховете на цялото човечество и наш Спасител Господ Иисус Христос!"

Източник: Руси Ст.Русев, http://blognarusi.blogspot.com

26 ноември 2014 г.

Mузиката като жива аритметика и геометрия

"Музиката е невидимата аритметична дейност 
на един дух, който не знае, че брои" 
(Готфрид Лайбниц, 1646-1716)


Тръгвайки от съвременната електронна музика бихме стигнали до "античното схващане, че хармонията на света (на космоса), кореспондира с музикалния ред, с музикалната хармония...Музиката, по традиция представяна в седемте "свободни изкуства", като теория и практика има и свои обособени видове:

- musica mundana - хармонията на Макрокосмоса, която произлиза от хармонията на Сферите; 
- musica instrumentalis и musica humana - хармонията вътре в човека, хармонията на Микрокосмоса, която се състои в единението на душата и тялото. Чрез своите математически съотношения музиката влияе на етоса на душата, чрез консонантни и дисонантни числови съотношения се пораждат и различни афекти. 

За Лайбниц музиката е скрита аритметична дейност на душата, която не осъзнава извършваните математически изчисления. Тези идеи отварят вратата на едно цяло учение - "Учението за афектите".  

Музиката като практика притежава и свой език, свои думи, за да кореспондира и "говори" с душата - това са така наречените "поетични фигури", заимствани до голяма степен от реториката. Поетичните фигури, които са конкретни композиционни форми (имитационни, мелодически, на повторението и реда), са и изкуството, с което се реализират консонансите и дисонансите".




Артистът Найджъл Станфорд прави видими музикалните честоти чрез пясък, вода и електрически импулси, които му се отблагодаряват с красиви и хармонични форми. 

Какво ли би било, ако Лайбниц беше жив? 
Може би щеше да е световноизвестен DJ :-)



Цитат от: Янко Маринов, luxuriaeuropae