"Шейната им вдигаше неестествено силен шум, който неестествено дълго отекваше под заледените дървета в градините и алеите. Светещите отвътре и заледени прозорци на къщите приличаха на скъпоценни ковчежета от опушен топаз...Юра обърна внимание на един черен разтопен процеп в заледения прозорец. През него проблясваше пламъкът на свещ и проникваше към улицата почти като разумен поглед, сякаш пламъкът следеше пътуващите и причакваше някого. "Свещта гореше у дома, свещта гореше..." - шепнеше си Юра началото на нещо смътно, аморфно, с надеждата, че продължението ще дойде от само себе си, без усилие. То не идваше."
(Описание на предрождественската нощ от романа "Доктор Живаго" на Пастернак)
Няма коментари:
Публикуване на коментар