16 декември 2016 г.

Как стартъп културата убива предприемачеството

Цяло едно поколение е подучвано да продава компаниите си възможно най-бързо, вместо да работи по тяхното разрастване

Представете си човек, който управлява стартъп. Как бихте го описали? Вероятно най-често срещаните думи ще са „млад“, „амбициозен“, „иновативен“. Може би той е олицетворение на безсмисления израз „нищо не е невъзможно“. Това е проблемът при стартъп културата: създала е мит, който има силата да съсипва животи.
Стотици хиляди младежи от Великобритания в скоро време ще се влеят в предприемаческия пазар. Според проучвания, повече от половината от днешните млади имат амбицията да изградят своя компания, което води до безпрецедентен брой фирми, управлявани от младежи. В преследване на тази мечта, сътворена от стартъп културата, те са оборудвани с революционни идеи за иновации.
Това е културата, която идеализира стартъп фирмите като най-лесният начин за придобиване на богатство, гъвкаво работно време и шанс да бъдете признати като знаменитости – стига да имате силна амбиция. Не е изненадващо, че фирмите за рисков капитал – също жертви на тази култура – заливат британската стартъп индустрия с пари, защото за много потенциални предприемачи, те се превръщат в единствените хора, достатъчно смели, за да инвестират пари в странни идеи.
За съжаление идеята, че всичко, което е нужно за да се завладеят гладните за иновации потребители е само една страхотна идея и достатъчно финансиране, е лъжа. Това е против традиционните бизнес практики, при които компаниите трябва да отговарят на нуждите на потребителите, а не обратното. Вярно е, че всички сме чували истории за успешни новатори, които действително са доставяли революционни продукти на потребителите, но шансът всеки милениал да е способен на това е малък.
Няма съмнение, че тази култура е вредна за младите хора. Тези нови предприемачи не искат да седят в заседателни зали с калкулатори в ръка или да провеждат задълбочени изследвания на пазара преди да пуснат продуктите си. Не, преобладаващото мото е „за да спечелиш, трябва да похарчиш“ и то диктува посоката на повечето от стартъп предприятията, което води до абсурдното убеждение, че за липсата на потребление е виновна липсата на маркетинг. В действителност, високият „burn rate“ на парите на стартъп предприятията и липсата на пазарна необходимост са най-популярните причини, поради които новооткритите фирми в крайна сметка се провалят.
Дори когато e налице истинска иновация, отново има нарастваща тенденция да не се правят опитите за създаване на бизнес в дългосрочен план, и вместо това се продава на по-големи корпорации срещу шепа пари. Визитки с надпис: „сериен предприемач“ – тези, които прескачат от проект на проект – се превръщат в норма. Идеята за сформиране и развиване на компания претърпява огромен спад. В миналото, поддържането на фирма, нейното процъфтяване и конкурентно предимство, е било знак за добро предприемачеството.
В днешно време, за разлика от миналото, продажбата на компания срещу огромна сума пари е белег за успех. Това поражда нов тип предприемачество, което се съсредоточава върху краткосрочния бум, и превръща създаването на нови дружества в цяла индустрия. Стартъп културата измества фокуса от управлението на компания към „забогатяване чрез продажба“ или участие в безкрайна игра на създаване на нови стартъпи.
Тази култура, в която младите хора са преждевременно въвлечени, разказва една история, в която амбицията се възнаграждава с купища пари, но загърбва реалността на бизнеса. Статистиката за провал на стартъп фирмите е достатъчно значима, за да разбие мита. Във Великобритания, най-малко половината от компаниите не успяват да просъществуват повече от пет години, докато в САЩ цифрата е доста по-висока, като три от четири стартъпи замират, без да са успели да извлекат печалба. Това доказва, че амбицията и финансирането не са достатъчни, за да се създаде успешна фирма.
Младите кандидат-предприемачи игнорират и факта, че ефективното управляване на бизнес изисква експертни познания и зрялост, които не винаги могат да бъдат придобити на място. Вдъхновени от истории като тази на Марк Зукерберг, излизайки от университета те бързат да създадат компании, независимо от това че нямат опит от работа в частния сектор, като по този начин увеличават шансовете си за провал. Трябва да се отбележи, че макар стартъп фирмите да се разглеждат като актуална тенденция сред младите хора, най-успешните предприемачи имат най-малко 10 години професионален опит преди основаването на първия си стартъп.
Малко вероятно е митовете на стартъп културата да умрат в близко бъдеще. Мощната сила, която стои зад тях предлага идеализирана визия за бъдещето за много обнадеждени младежи. Но признаването на недостатъците на тази модерна треска за злато е първата стъпка.


Източник: http://www.telegraph.co.uk 

30 октомври 2016 г.

Папата Суперзвезда

Луиз Брътън от Айриш Таймс:

"Богохулният понтифик на Джъд Лоу трудно предизвиква симпатии в новата драма на Сорентино, но с толкова звезди в кастинга можем да продължим да се надяваме. Лени Белардо е първият американец, станал папа. Той разтърсва Ватикана: не само че е неприлично млад, но и има съвършен тен. Още в първите седем минути два пъти виждаме дупето на Негово Светейшество, който пуши цигара от цигара, пие чери кола, замисля интриги и се кани да предизвика сътресение в Църквата. Все едно е Франк Ъндъруд, но в смешни дрехи. Първият епизод е бавен, камерата се наслаждава на папските апартаменти и на момчешкото изражение на самодоволния Лоу. Даян Кийтън е гаранция, че сериалът ще бъде много интересен. Хуморът е предвидим, драмата предстои, диалогът е приятно комичен, а костюмите и операторската работа правят сериала визуално разкошен като платно на Караваджо"

Режисьорът на сериала Паоло Сорентино:

“Ясните знаци за божието съществувание. Ясните знаци за божието отсъствие. Как вярата може да бъде търсена и изгубена. Величието на святото, твърде голямо, за да бъде разбираемо, когато се бориш с изкушения и когато всичко, което би могъл да направиш, е да им се отдадеш. Вътрешната битка между ограмната отговорност като Глава на католическата църква и нещастието на обикновения човек, когото съдбата (или Светият дух) са избрали за Папа. И най-сетне, как да боравиш с властта в държава, където догмата и моралният императив са отричането на властта и безрезервната любов към ближния. Ето за това става дума в Младият папа"





"Сериалът е изследване на мъже и жени, преди всичко на мъже, които са се потопили в един дълбок контакт с нещо, което от материална точка го няма, Бог. Това е връзка с Бога, изживяна по различен начин от нас, които понякога се сещаме за него и после си продължаваме живота по старому" 




8 октомври 2016 г.

Яне of Love


Яне of Love (2013) е българо-финландска кино копродукция с режисьори и продуценти Вилма Карталска и Радко Савов с участието на Милица Гладнишка и Юха Хиппи. Филмът е самофинансиран и успешен, достига до селекция в Кан и на редица престижни международни кинофестивали. 




Повече инфо ТУК

7 октомври 2016 г.

Чаршаф на акацията от Бойко Ламбовски


ЧАРШАФ НА АКАЦИЯТА
На С.

Бойко Ламбовски

Да глътнем по едно, братле, така закачаш се
за въздуха, за вятъра, за рано сутрин,
закачаш се за пушеците, за асфалтите, за даскалото;
после по хапченце от белите - да се дозакрепим
към мишката с екранчето, към телевизора,
към мола и мейнстрийма, към дрескода,
към маркетинга
и корпоративните лайна.
Глътни си и едно триъгълно - то ще те бацне
продуктово позициониран - точно в центъра,
а щом ти писне да те хранят тъпанари,
си пийни от бирата плюс жълтичко - разсмива без забавяне,
а после беличко на точици - разплаква те,
но те разплаква някак облекчаващо,
ако го глътнеш с мента пък,
то ставаш екофен, дори разбираш за какво
приказват свраките, врабчетата и гълъбите -
такива глупости говорят си,
братле,
че може да се напикаеш
от смях и спазми - уникално е!

Ако ти стане тъжно, си глътни оранжевко -
ще ти просветне, ала ще трепериш -
та съчетай го с виолетово и малко мед -
(то действа укрепително, но леко земетръсно -
все едно се ронят хоросан
и вар направо в малкия ти мозък от стените.)
Ако задрайфаш слузесто, глътни зеленичко - приспива.
После е ред на синьо с пъстри капчици - събужда те,
а ако глътнеш две - то спиш събуден,
а ако глътнеш три - сънуваш както ходиш;
с едно квадратно пък си жизнен като Фродо,
а с три кристални си красив и влюбен - девет часа без да спираш!

С две чаши от това си обаятелен,
а с осем капки от това - ооо, братле! -
направо си се закачил за щастието,
то е като да спиш в хамак
под Бялата акация, братле,
под Дървото на вселената направо,
под Логоса!

А после отпочинал -
да правиш рафтинг из Небесните пулсации
да правиш лупинг из небесната Фармация,
зиг-заг, зиг-заг -
зиг - разширяване на волното съзнание,
и заг - стесняване
на хорската задръстенящина!

Да-да! С тези пък малките
е просто fun, жестоко fun, братле;
с едно е fun, а с две е fun по fun, пък с три е fun по три пъти,
а две от тези кръглите плюс две от пъстрите е хипер яко,
ако подсилиш с прахче и нектар от праскови...

Изобщо приключение, братле!
Изобщо приключение.

изобщо

Така е закачливо да си жив
Така е откачалско да си жив

Все пак е малко уморително понякога -
да си го кажем и това.
Все пак е уморително нонстоп
да си успешно закачен за всичко.

Висиш все пак като чаршаф на тел, братле,
и почва доста често да ти писва.
Започва да ти писва, да ти липсва
как е било преди, какво е имало
преди корпоративните лайна,
и преди маркетинга, преди телевизора,
преди фармацията и преди пулсацията,
преди асфалта, пушеците, сутрините.

Все пак съсипващо е да си закачен за толкоз работи -
особено е зле щом духне вятър...

Не знам какво да кажа за такива случаи -
ала не е без изход, не - не е.
Някой направо кара без зигзагите,
направо лапне шепичка от тези,
и от онези, а пък още по-добре
от тези и онези наведнъж,
лапне и литне към Акацията one way ticket -
така откачаш всички закачалки,
хем отведнъж, братле, хем окончателно,
защото поотделно
всяка щипка
щипе.
Направо
адски
щипе
мой човек.



Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Стихосбирките от Бойко Ламбовски: „Вестоносец“ (1986), „Ален декаданс“(1991), „Едварда“ (1992), „Критика на поезията“ стихове (1995), „Господ е началник на караула“ (1999), „Тежка картечница преди сън“ (2004), „Бране на думи“ – избрано (2004), „5 цикъла с пояснения“ (2010), както и книгите: „Глупак в подлеза на света“ (2007) – статии, есета, фейлетони, „Разкази“ – разкази (2012), „Нощната лампа Васка“ – детски приказки (2014).

Производство на колективни сънища

AES+F е група от концептуални визуални артисти от Русия. Името е образувано от имената на участниците Татяна Арзамасова, Лев Евзович и Евгени Святски. През 1995 година към групата се присъединява фотографът Владимир Фридкес. 

Видео-инсталацията "Пирът на Тримахлион" представлява интерпретация на едноименния персонаж от книгата на Петроний "Сатирикон", а името означава "Трижди противен". Премиерата е на биеналето във Венеция през 2009-та година, а 9-каналната видео инсталация представлява 5-звезден хотелски рай, вместо оригиналния дворец на Нерон, в който скука, богатство и разточителство са съчетани с ролите на гости и слуги, които не се гледат в очите, нямат чувства, нито страхове. Времето сякаш е спряло, движенията са ритуално циклични, протичащи в нещо като лоша безкрайност. В крайна сметка този мним "рай" буди тревога. 

Пирът на Тримахлион,

Темата "Inverso Mundus" (Светът с главата надолу, Еl mundo al reves) се среща в множество гравюри от 16-ти век насам и имат множество вариации. Общият принцип на изобразяване е обръщането на ролите, смяната на местата и посоката на оказване на власт и насилие. Често срещани мотиви могат да бъдат прасе, което коли касапин, дете наказващо учителя си, човек носещ магаре на гърба си, мъже и жени със сменени роли и облекла, парцалив просяк величествено дава милостиня на богаташ. Също така летящи риби, някои от които ловят хора с въдици, дърво реже с трион човек, птица гледа човек в клетка и т.н. Интерпретацията на гравюрите от AES+F е многоканална видео-инсталация, в която абсурдни сцени със същите мотиви се появяват като епизоди от съвременния живот, с герои, които са част от социална утопия или кошмар. Сред тях ще забележим метросексуални улични чистачи с огромни маркучи бълващи нечистотии, Инквизитори-жени, които изтезават мъже върху чудновати приспособления в IKEA-стил.  



"Inverso Mundus" е свят, в който химерите са домашни любимци и Апокалипсисът е забавление. 












Малко сутрешно престъпление

Малко сутрешно престъпление e късометражен анимационен филм на режисьора Аспарух Петров по текст на Георги Господинов, част от поредицата за анимирана поезия Щрих и Стих.



Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти
убийство по невнимание

но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден 


Повече за проекта можете да прочетете ТУК

6 юли 2016 г.

Как да надебелеем здравословно


Филмът Как да надебелеем здравословно разказва за новия живот на земята след неуспешен космически експеримент на САЩ, при който гравитацията е нарушена и само дебели хора (над 120 кг) могат да стъпват по земята. Слочаенос?! Не мисла :)

Въпросът "Как да надебелеем здравословно" всъщност е "Трябва ли да сме здраво стъпили на земята, за да сме щастливи?". За да разберете отговора, вижте филма :) 

KA - GETTING FAT IN A HEALTHY WAY from Moondog.digital on Vimeo.
България-Германия, 2015, 22 мин. Режисьор - Кеворк Асланян В ролите - Ованес Торосян, Петьо Цеков, Кети Райкова, Ана Топалова, Давид Торосян, Иван Матев, Цветомира Даскалова, Силва Петрова, Людмила Даскалова


24 март 2016 г.

Шшшт...Попей ми


Най-добрият български късометражен филм на ужасите





"В края на 1999 г. чудовища се срещат не само в нискобюджетните американски филми, всяко счупено огледало е катаклизъм, а когато стрелките наближат 12, очите на миролюбивия продавач в кварталния магазин придобиват необичаен блясък"


Сценарист и режисьор: Валери Милев

Оператор: Мартин Чичов 

С участието на: Китодар Тодоров





Историята на един кон



"Представление, което кореспондира със съвременните проблеми като: отношението към собствеността; малокултурието; духовното оскотяване; агресията и бруталните човешки отношения на зараждащите се "нови класи".

Разказът на Лев Толстой можете да прочетете ТУК

16 февруари 2016 г.

Време, напред!

Георгий Свиридов е от онези имена, за които човек трябва специално да се е интересувал или да има познания в областта на музиката, за да го разпознава като име. Ученик на Шостакович, Свиридов е скромен гений, който изпреварва времето си. Неслучайно едно от най-известните му произведения носи заглавието "Време, напред!", част от което става музикален фон на най-известната новинарска емисия по времето на Съветския съюз - предаването "Время".



Особено внимание заслужава един валс, който мнозина от нас са чували


"...В бурни времена възникват особено хармонични художествени натури, въплъщаващи в себе си устремеността на човека към по-висшето, устременост към вътрешната хармония на човешката личност в противовес на хаоса на света... Тази хармония на вътрешния свят е съединена с разбирането и усещането на трагичността на живота, но в същото време се явява и преодоляване на този трагизъм." 

Георгий Свиридов

15 февруари 2016 г.

Не можем да живеем без космоса

Руският анимационен филм „Не можем да живеем без космоса“ на Константин Бронзит е номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър анимационен късометражен филм“.



Филмът разказва за двама приятели, които от деца мечтаят да станат космонавти и да полетят към звездите. Авторът на 15-минутната анимация разказва с ирония и на много достъпен език за приятелството, мечтите и науката.

„Всичко започна с това, че ми се присъни една сцена, но предпочитам да не казвам каква. Тя е някъде в средата на филма и за мен е ключова. Беше някъде на разсъмване, събудих се, но не отварях очи, за да не изчезне сцената от съзнанието ми. Лежах със затворени очи и я обмислях, а тя бързо се превърна в главата ми във филм“, признава Бронзит.





Източник: Руски дневник

2 февруари 2016 г.

Незабележимата лекота на остаряването

Възможностите, които новите технологии носят изпреварват значително осъзнаването и осмислянето им. Често някои аудио-визуални продукции се докосват до "територии", които до този момент са били единствено под властта на въображението. Един от примерите за това е късометражният филм Danielle. Настанете се удобно, отпуснете се и се оставете на  погледа от лицето на екрана...


Хареса ли ви? Току що изминаха почти 5 минути от... единствения ви живот!

"Идеята беше, че нещо се случва, но не го виждаш, можеш само да го усетиш - като самото остаряване", споделя  режисьорът на филмчето Антъни Черниело.


Личността, която се представя от младостта до старостта, всъщност е композиран образ от членове на едно и също семейство, които са снимани по едно и също време.

Това е видео само с музиката от Mark Reveley

27 януари 2016 г.

Сляпата Вайша с премиера на Берлинале



„Сляпата Вайша“ е късометражна анимация по адаптиран сценарий на едноименния разказ на Георги Господинов от сборника „И други истории“. 6-минутната анимация разказва историята на Вайша – момиче, обречено цял живот да остане незрящо за настоящето, раздвоена между миналото, в което гледа с едното си око и бъдещето, видимо за нея с другото. 

Филмът ще бъде официално представен на тазгодишния Берлински международен фестивал - "Берлинале" - през месец февруари 2016 г. Той е един от първите в света с т. нар. "добавена реалност" - експериментална технология Окулус рифт (Oculus Rift), която позволява проектирането на образите да се осъществява не само върху екрана, но и навсякъде около зрителя с помощта на стереоскопични очила. 

Зад проекта стои френската телевизия АРТЕ, която се свързва в края на 2014-та с Ушев с предложение да продуцира филма. Продуцент заедно с АРТЕ е и Националният филмов борд на Канада (NFB). Тази година 66-тото издание на кинофестивала Берлинале ще се проведе 11 до 21 февруари, а председател на журито ще бъде трикратната носителка на „Оскар" Мерил Стрийп.

Ето и самият разказ:

Сляпата Вайша

С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша й викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така както и не същестувал днешният ден. За лявото й око те още не били дошли от пръстта, за дясното й – били вече повехнали и станали на пръст.

Докато Вайша била още малка, майка й първа забелязала странната й слепота. Откъде да знаела, че за лявото око на Вайша жената, надвесена над нея, е току-що проходило момиченце, а за дясното – грозна, изкривена старица.
Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите й е направена черна магия. Проточила се една върволица бабички, плюели през рамо, дърпали си ушите и цъкали с език.
Да пие божурово семе преди изгрев слънце 40 дни секи ден...
От ястреб жлъчка да сгори и да я наложи на окото, дорде е топла още...
От черна кокошка воденицата да обелиш, сал кожата, люспата, и я тури на очите...
Само една от бабите седяла отстрани, клатела костенурчата си глава и нищо не казвала. Накрая, като станала да си ходи подир всички, рекла тихо, че от нищо файда няма да има, докато не се намери нещо, което да й събере очите и да я върне на тоя свят.

Расла, порасла Вайша, станала хубава млада жена. Дори това, че лявото й око било кафяво, а дясното – зелено, само удвоявало хубостта й.
Дошъл един ден млад мъж да я иска за жена, застанал пред Вайша, а тя гледала към него и го виждала така:

Ляво:
Боже, това ли сополиво момченце дошло да ме иска, милото, ризката му отвънка, коленцата ожулени, че аз на него майка мога да съм му, а те го пратили да ме иска за булка, шега да си бият, боже...

Дясно:
Ръцете му треперят, космите му побелели, грехота е, боже, ама на пръст мирише, за път му е дошло времето, а той булка иска, как да си легна с него, с какви очи да го гледам, боже...

И тъй се повтаряла историята с всеки, който идвал. Не се намерил оня, дето да й събере очите.

Минали години, хубавата Вайша все така продължавала да живее с едното око в миналото, а с другото – далеч в дните, които предстояли. Понякога границите, в които виждала, се свивали съвсем, аха да се съберат в днескашното. Но докато за дясното око слънцето току изгрявало, за лявото вече се обелвала месечината. Друг път обаче разстоянието между минало и бъдеще бясно се удължавало и Вайша шепнела как според лявото й око земята е още пуста и неустроена, тъмнина покрива бездната и нещо (нямала дума за него) се носи над водата. А в същото време пред дясното око се явявал четвъртит град с дължина, равна на широчината му, а градските стени били украсени с всякакви скъпоценни камъни – първият камък бил яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс и т.н.
И вечер, като си легнела Вайща, пак нямало покой за очите й. Сънищата й се раздвоявали като змийски език и докато в съня на едното око гонела пеперудите, а божурите вече били високи колкото нея, то в съня на другото божурите били откъснати и покривали цялото и вкочанено тяло, а над лицето й се гонели други пеперуди.

Дотегнало й на Вайша така да живее. Намислила веднъж сама да си изчегърта едното око, с пръсти да го отскубне. Добре, ама кое да бъде окото. Ако извадела лявото, все едно да живее само в онова, което идва, а то никак не се задавало добро. И с кого щяла да живее в идното, кого щяла да познава. Ами да извади тогава дясното. Миналите дни винаги са по-уютни, по-сигурни. Ама пък как ще гледа майка си и баща си като сополиви дечица, как ще им вика, как ще живее с тях. Нямало спасение за Вайша ни в миналото, ни в бъдещето.
Няма край тази история. Защото не се намерило нищо на този свят, което да събере очите на Вайша, да бъде еднакво както за лявото, така и за дясното й око.

Ако и ти, четящи, като си затвориш дясното око и прочетеш тази история само с лявото, не видиш никакви букви и никаква история, а само чист лист отпреди историята или пък и лист не видиш, а видиш дървото, от което е направен, тежко ти.
Ако пък си затвориш лявото око и прочетеш всичко с дясното и пак не видиш буквите, защото са се изличили вече, а хартията се е спрашила на бяла пепел, тежко ми. Или четеш с очите на сляпата Вайша, или тази история е толкова нетрайна, колкото е нетрайно това парче хартия и този увяхващ свят.

Георги Господинов,
"И други истории"