ЧАРШАФ НА АКАЦИЯТА
На С.
Бойко Ламбовски
Да глътнем по едно, братле, така закачаш се
за въздуха, за вятъра, за рано сутрин,
закачаш се за пушеците, за асфалтите, за даскалото;
после по хапченце от белите - да се дозакрепим
към мишката с екранчето, към телевизора,
към мола и мейнстрийма, към дрескода,
към маркетинга
и корпоративните лайна.
Глътни си и едно триъгълно - то ще те бацне
продуктово позициониран - точно в центъра,
а щом ти писне да те хранят тъпанари,
си пийни от бирата плюс жълтичко - разсмива без забавяне,
а после беличко на точици - разплаква те,
но те разплаква някак облекчаващо,
ако го глътнеш с мента пък,
то ставаш екофен, дори разбираш за какво
приказват свраките, врабчетата и гълъбите -
такива глупости говорят си,
братле,
че може да се напикаеш
от смях и спазми - уникално е!
Ако ти стане тъжно, си глътни оранжевко -
ще ти просветне, ала ще трепериш -
та съчетай го с виолетово и малко мед -
(то действа укрепително, но леко земетръсно -
все едно се ронят хоросан
и вар направо в малкия ти мозък от стените.)
Ако задрайфаш слузесто, глътни зеленичко - приспива.
После е ред на синьо с пъстри капчици - събужда те,
а ако глътнеш две - то спиш събуден,
а ако глътнеш три - сънуваш както ходиш;
с едно квадратно пък си жизнен като Фродо,
а с три кристални си красив и влюбен - девет часа без да спираш!
С две чаши от това си обаятелен,
а с осем капки от това - ооо, братле! -
направо си се закачил за щастието,
то е като да спиш в хамак
под Бялата акация, братле,
под Дървото на вселената направо,
под Логоса!
А после отпочинал -
да правиш рафтинг из Небесните пулсации
да правиш лупинг из небесната Фармация,
зиг-заг, зиг-заг -
зиг - разширяване на волното съзнание,
и заг - стесняване
на хорската задръстенящина!
Да-да! С тези пък малките
е просто fun, жестоко fun, братле;
с едно е fun, а с две е fun по fun, пък с три е fun по три пъти,
а две от тези кръглите плюс две от пъстрите е хипер яко,
ако подсилиш с прахче и нектар от праскови...
Изобщо приключение, братле!
Изобщо приключение.
изобщо
Така е закачливо да си жив
Така е откачалско да си жив
Все пак е малко уморително понякога -
да си го кажем и това.
Все пак е уморително нонстоп
да си успешно закачен за всичко.
Висиш все пак като чаршаф на тел, братле,
и почва доста често да ти писва.
Започва да ти писва, да ти липсва
как е било преди, какво е имало
преди корпоративните лайна,
и преди маркетинга, преди телевизора,
преди фармацията и преди пулсацията,
преди асфалта, пушеците, сутрините.
Все пак съсипващо е да си закачен за толкоз работи -
особено е зле щом духне вятър...
Не знам какво да кажа за такива случаи -
ала не е без изход, не - не е.
Някой направо кара без зигзагите,
направо лапне шепичка от тези,
и от онези, а пък още по-добре
от тези и онези наведнъж,
лапне и литне към Акацията one way ticket -
така откачаш всички закачалки,
хем отведнъж, братле, хем окончателно,
защото поотделно
всяка щипка
щипе.
Направо
адски
щипе
мой човек.
Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Стихосбирките от Бойко Ламбовски: „Вестоносец“ (1986), „Ален декаданс“(1991), „Едварда“ (1992), „Критика на поезията“ стихове (1995), „Господ е началник на караула“ (1999), „Тежка картечница преди сън“ (2004), „Бране на думи“ – избрано (2004), „5 цикъла с пояснения“ (2010), както и книгите: „Глупак в подлеза на света“ (2007) – статии, есета, фейлетони, „Разкази“ – разкази (2012), „Нощната лампа Васка“ – детски приказки (2014).
Няма коментари:
Публикуване на коментар