Чаршаф на акацията от Бойко Ламбовски

ЧАРШАФ НА АКАЦИЯТА
На С.

Бойко Ламбовски

Да глътнем по едно, братле, така закачаш се
за въздуха, за вятъра, за рано сутрин,
закачаш се за пушеците, за асфалтите, за даскалото;
после по хапченце от белите - да се дозакрепим
към мишката с екранчето, към телевизора,
към мола и мейнстрийма, към дрескода,
към маркетинга
и корпоративните лайна.
Глътни си и едно триъгълно - то ще те бацне
продуктово позициониран - точно в центъра,
а щом ти писне да те хранят тъпанари,
си пийни от бирата плюс жълтичко - разсмива без забавяне,
а после беличко на точици - разплаква те,
но те разплаква някак облекчаващо,
ако го глътнеш с мента пък,
то ставаш екофен, дори разбираш за какво
приказват свраките, врабчетата и гълъбите -
такива глупости говорят си,
братле,
че може да се напикаеш
от смях и спазми - уникално е!

Ако ти стане тъжно, си глътни оранжевко -
ще ти просветне, ала ще трепериш -
та съчетай го с виолетово и малко мед -
(то действа укрепително, но леко земетръсно -
все едно се ронят хоросан
и вар направо в малкия ти мозък от стените.)
Ако задрайфаш слузесто, глътни зеленичко - приспива.
После е ред на синьо с пъстри капчици - събужда те,
а ако глътнеш две - то спиш събуден,
а ако глътнеш три - сънуваш както ходиш;
с едно квадратно пък си жизнен като Фродо,
а с три кристални си красив и влюбен - девет часа без да спираш!

С две чаши от това си обаятелен,
а с осем капки от това - ооо, братле! -
направо си се закачил за щастието,
то е като да спиш в хамак
под Бялата акация, братле,
под Дървото на вселената направо,
под Логоса!

А после отпочинал -
да правиш рафтинг из Небесните пулсации
да правиш лупинг из небесната Фармация,
зиг-заг, зиг-заг -
зиг - разширяване на волното съзнание,
и заг - стесняване
на хорската задръстенящина!

Да-да! С тези пък малките
е просто fun, жестоко fun, братле;
с едно е fun, а с две е fun по fun, пък с три е fun по три пъти,
а две от тези кръглите плюс две от пъстрите е хипер яко,
ако подсилиш с прахче и нектар от праскови...

Изобщо приключение, братле!
Изобщо приключение.

изобщо

Така е закачливо да си жив
Така е откачалско да си жив

Все пак е малко уморително понякога -
да си го кажем и това.
Все пак е уморително нонстоп
да си успешно закачен за всичко.

Висиш все пак като чаршаф на тел, братле,
и почва доста често да ти писва.
Започва да ти писва, да ти липсва
как е било преди, какво е имало
преди корпоративните лайна,
и преди маркетинга, преди телевизора,
преди фармацията и преди пулсацията,
преди асфалта, пушеците, сутрините.

Все пак съсипващо е да си закачен за толкоз работи -
особено е зле щом духне вятър...

Не знам какво да кажа за такива случаи -
ала не е без изход, не - не е.
Някой направо кара без зигзагите,
направо лапне шепичка от тези,
и от онези, а пък още по-добре
от тези и онези наведнъж,
лапне и литне към Акацията one way ticket -
така откачаш всички закачалки,
хем отведнъж, братле, хем окончателно,
защото поотделно
всяка щипка
щипе.
Направо
адски
щипе
мой човек.



Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Стихосбирките от Бойко Ламбовски: „Вестоносец“ (1986), „Ален декаданс“(1991), „Едварда“ (1992), „Критика на поезията“ стихове (1995), „Господ е началник на караула“ (1999), „Тежка картечница преди сън“ (2004), „Бране на думи“ – избрано (2004), „5 цикъла с пояснения“ (2010), както и книгите: „Глупак в подлеза на света“ (2007) – статии, есета, фейлетони, „Разкази“ – разкази (2012), „Нощната лампа Васка“ – детски приказки (2014).