Панайот Панайотов...леко ретро, леко зловещо и леко психеделично, почти като във филм на Дейвид Линч, само че не е "Огън, следвай ме", а "Искаш огън да ти дам"...
Искаш огън да ти дам, спряла днес до мойто рамо.
Посегни, вземи сама, от сърцето ми голямо.
Посегни, вземи сама, виж го тръпнещо изгрява.
Нека в твоя ден голям моят огън да те сгрява.
Взела мойта топлина, тръгваш ти от мен далеч,
тихи стъпки на жена в моя сън ще идват вечер.
Взела мойта топлина, тръгваш ти от мен далеч,
тихи стъпки на жена в моя сън ще идват вечер.
Искаш огън да ти дам, запомни и знай тогава -
в този свят така голям любовта на огън става.
На на на на на на на, на на на на на на на на
На на на на на на на любовта на огън става.
Така по един неведом и странен начин идва ред на един Трик...
Има нещо...нещо странно,
чувство шесто - това за нас е малък изпит.
Малък изпит, нетипичен,
може би ние днес ще сме пълно шест?
Може би, може би, това тревожи ни
Може би, може би за две съдби!
Това е знак сега, че всичко става
малко и на шега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар