По цял ден прекарваме вторачени в електронни устройства, екрани и windows-и... Време е за нещо свежо, но какво да е то? Ето какво! Превърнете клавиатурата си музикален инструмент! Как? Ето как. 1. Цъкнете с мишката върху квадрата. 2. Натиснете произволен бутон с буква от клавиатурата на компютъра ви и...нека бъде музика! :)
Стиловете мога да се сменят с интервал, а за да бъде удоволствието пълно, всеки звук и семпъл се визуализира, предизвиквайки любовна прегръдка между звук и образ :) Освен естети, бъдете и синестети! Източник: http://www.patatap.com
Косово не иска да е част от Югославия, властите в Белград предприемат мерки, има жертви, НАТО не иска да има Югославия, предприемат мерки, има жертви, Украина не иска да е част от Русия, предприема мерки, има жертви, Русия не иска Крим да е част от Украина, предприема мерки, има жертви...
Днес се навършват 15 години от бомбената офанзива на НАТО в Сърбия. На 24 март 1999 г. започват бомбардировките на НАТО в Югославия. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила“. България декларира пълен неутралитет, но дава коридор за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията. На 27 април 1999г. 250 бригада югославската ПВО командвана от полк. Дани Золтан сваля един от най модерните самолети на НАТО в кампанията Ф 117 стелт управляван от американски пилот от словенски произход със зенитно ракетен комплекс П 18.Следва сваляне на 4 самолета Ф 16 опитващи се да атакуват обекти около Ниш. През май 1999г. самолет на НАТО водещ кампанията бомбардира пътнически влак пътуващ от Белград за Атина на моста Гърделичка клисура. През целия април и май самолетите на НАТО бомбардират Белград, Ниш, Прищина, Даниловград, Подгорица, Пирот, Крагуевац.
Генерал Уесли Кларк, НАТО
В Сърбия са пуснати 15 тона обеднен уран и плутоний, според данни на генерал Слободан Петкович. Голяма част от този уран се превръща в радиоактивен прах, който е бил подет от въздушните течения на Балканите. "Голямата на натрупаната в страната радиоактивност от спуснатите бомби с обеднен уран е влязла във водата, растенията, животните, и ще остане за много дълго там, до 4, 5 милиарда години!", пише Петкович. От 2001 г. до 2010 г., броят на новите случаи на карциноми сред местното сръбско население се е увеличил с 20 на сто, а смъртността се е повишила с 25 процента.
Между фикцията и реалността
Една фикция често е по-истинска от реалността. В трилъра си "Акимудите" руският писател Виктор Ерофеев описва събития, които сякаш предричат станалото в Крим. Пред Дойче веле той предрича и бъдещето на руския президент.
В книгата на Ерофеев Русия обявява война на несъществуващата държава Акимуди и окупира област, която изобщо не съществува. Всичко това води до изблик на еуфоричен руски патриотизъм. "За мен Крим изключително много наподобява Акимудите", заяви наскоро в Кьолн Виктор Ерофеев, който представи новата си книга пред германската публика.
Авторът има тясна връзка с Крим - земята на руската култура, както я нарича той. Редица велики руски писатели и поети са писали произведенията си точно там - Андрей Бели, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Михаил Булгаков, Осип Манделщам, Алексей Толстой, Максимилиан Волошин. По думите на Ерофеев - това е земя на спорове и помирение, която олицетворява руската способност за намиране на обща идея. "Но това, което става в Крим днес, е абсолютно неприкрита агресия, необяснима от гледна точка на международните отношения."
Гражданите на Крим са били водени от наивни очаквания
Тази агресия, според него, е първата стъпка към окончателното отравяне на отношенията между Русия и Украйна.
"За хората в Украйна целостта на страната е неразделна част от националната идентичност. Ако бях украински писател, щях да бъда безкрайно ужасен, но понеже съм руснак, съм просто изплашен. И то не защото не ме боли от случващото се в Украйна, напротив, аз също изпитвам болка, но все пак не съм изложен на тамошния непосредствен натиск." - посочва Ерофеев.
Той казва също и това, че е потресен от телевизионната пропаганда - никога преди не бил чувал толкова лъжи.
"Репортажите се манипулират, събитията се изопачават. Положението сега е по-лошо от времената, когато съветските танкове навлязоха в бивша Чехословакия, от войната в Афганистан или кубинската криза. Много ми е трудно да живея в държава, която лъже собственото си население." - признава писателят.
Той определя референдума в Крим като абсолютно нелегитимен, но въпреки нарича разбираемо това, че местното население се стреми по някакъв начин към промяна. На първо място - както посочва Ерофеев - съществуват исторически връзки между полуострова и Русия. На второ - Украйна може да бъде критикувана за това, че е направила за Крим твърде малко. Освен това Крим е населен предимно с хора, които са много подвластни на съветския манталитет и изпитват определена носталгия по времената на СССР.
"Те навярно въобще не са се замислили как ще се развият за тях нещата оттук нататък. Синовете им ще трябва да служат в руската армия, свободата на мненията и на събиранията, както и останалите им свободи ще бъдат ограничени, тъй като този вид демократични достижения не се поддържат истински в Русия.
С решението си жителите на Крим се присъединиха към една държавна система, в която има твърде малко права и свободи. Смятам, че те са станали жертва на едно лековерие, която за съжаление е широко разпространено и в Русия. Ситуацията, в която се намираме всички ние днес, се дължи именно на това наивно лековерие. Ние продължаваме да си мислим, че законите не са важни - ако искаме нещо, просто го правим, а това показва, че още не сме достатъчно зрели, че още не сме навлезли в 21 век."
"Путин ще се препъне в самия себе си"
Известният руски писател сравнява президента Владимир Путин с часовникар, който манипулира времето и един ден нагласява часовника за 21 в., а на следващия - за 18 в. "Нашият основен проблем е наличието на една удивителна политическа незрялост, която пречи за постигането на сериозни промени", казва Ерофеев. Според него 15 процента от руското население се чувстват като граждани със всички произлизащи от това права, но и отговорности. Те са готови да се трудят, за да изкарват добри пари, защото им се иска да изпращат децата си в добри европейски университети и да живеят в прилични условия. Останалите обаче смятат, че така и така са най-добрите и изобщо нямат намерение да полагат повече усилия - "наивност, която в 21 век е просто неоправдана", допълва писателят. Що се отнася до руската инвазия в Крим, Ерофеев я нарича "началото на края на Путин", тъй като човек, който игнорира границите на една чужда държава и по този начин нарушава международното право и собствените си обещания, неминуемо ще се препъне. Стремежът му да събере руските земи е недалновиден, убеден е писателят. "С такива непохватни и противозаконни действия, които шокират целия свят, не може да се създаде държава", казва писателят.
Мнозина от вас може би не знаят, че в Skype има тайни емотикони, които ги няма в менюто, но ако напишеш ключови думички в скоби, то се появяват свежи и неочаквани символи. Някои от тях са подходящи само за възрастни, тъй като включват пиене, показване на задни части и т.н.
Ето по-интересните от тях:
(bike)
(blackwidow)
(bucky)
(captain)
(cat)
(dog)
(idea)
(mooning)
(nickfury)
(poolparty) (hrv)
(zilmer) = Идва от името на Priidu Zilmer, Skype’s Visual Design Team leader.
(rock)
(sheep)
(shielddeflect)
(smoking) (smoke) (ci)
(soccer) (so) (football)
(hollest)
(toivo)= идва от името на Toivo Annus, head of engineering at Skype.
Японските производители на слабоалкохолни напитки Zima са решили да революционизират начина, по който се случват големите електронни партита, поне в Япония. За целта са инвестирани немалко средства и усилия в нестандартна и напълно нова рекламна механика. Ето в какво се състои тя - на сцената се появява група от роботи наречена Z-machines. Те могат да свирят в пъти по-бързо отколкото човешките същества. Потребителите (посетителите на партито) могат да влияят на музиката чрез повдигане на бутилките нагоре, тогава например музиката променя звученето и се втвърдява. Възможни са и много други форми на интеракция с публиката, които тепърва ще бъдат представяни.
Още от времето на Крафтверк през 80-те години на миналия век електронната музика бавно, но сигурно зае стабилно място в световната музика като истинският бум беше през 90-те с появата на спонтанни рейв партита, оформянето на водещи стилове като прогресив, техно, минимъл, гоа, по-късно афро-ритми, брейкбийт, дръм енд бейс, днес "мутирал" в дъбстеп и какви ли още не малки и големи под-стилове. Ключов момент беше също участието на Уилям Орбит в албума на Мадона "Лъч светлина", което му придаде съвсем ново и електронно звучене, превърнало се в модна тенденция. Днес можем да кажем, че цифровото води пред аналоговото, поне в популярната музика. Докъде ли ще стигне всичко това?
Трябва да им се признае, че звучи малко като българска ръченица. Би било супер български момичета да танцуват наоколо. :) Цялото парче можете чуете и видите тук:
Понякога кратките форми на рекламните клипове доближават граничната територия между съзнавано и несъзнавано, смесвайки посредством архетипни сюжети ежедневното с извънежедневното, профанното със сакралното, въображаемото с действителното, за да се внуши точно определено настроение и да се свърже с разпознаваемостта на даден продукт.
Сюжет "Възмездие"
Порочност, виновност и епично наказание. Кампания на книга подлагаща на унищожителна критика потребителското общество, написана от продуцента на култовия лондонски клуб "Ministry of sound". Музиката, разбира се е английска, оркестралната сюита "Марс" от Густав Холст, която при необходимост би могла да мотивира към действие цяла армия. В доста филми този сюжет присъства като заслужено възмездие, безмилостна саморазправа, мафиотска вендета, която носи облекчение.
Сюжет "Точен удар"
Природата, божественият и човешкият свят стават свидетели на героизъм, съсредоточаване, удар и победа. В немалко филми този сюжет присъства като последен удар в боксов мач, обезвреждане на бомба в последния миг преди да избухне или изстрел с последен патрон, който улучва право в целта. И тук облекчението е задължителен завършващ елемент. Гледайте тази реклама и ако ви хлопа дъската, заковете я. Кампания на берлинската агенция Heimat за веригата магазини тип "Направи си сам" Hornbach.
И двата примера носят характеристиките на блян и са типично мъжки сюжети свързани с воля, действие, изстрели, удар и развръзка, въпреки че се рекламират продукти, които на пръв поглед нямат нищо общо - ексклузивна книга и верига магазини за железария.
Пациент в Казахстан: “Докторе, падат ми ушите”. Лекарят отвръща: “Що за хуйня е това! Нещо нередно да сте правили?”. Пациентът неловко смъмря, че е извършвал полово сношение с представител на семейство патицови, разред гъскови. Лекарят изслушва, прикривайки усмивката си и изразява експертното си мнение: “Аааа, гъша хуйня значи. Споко, ще се оправите от само себе си!”. Пациентът благодари на медицинското лице, подава му найлоново пликче с литрова бутилка “Зелёная марка”, буркан кисели краставички и скъпарско кафе, след което умира на място. В смъртният акт лекарят съвестно записва, че човекът е починал вследствие на “гъша хуйня”.
15 март
Пресслужбата на Министерството на здравеопазването на Казахстан изкарва статистика, според която “през изминалия месец в Казахстан са починали 150 души – 42 вследствие на ПТП-та, 36 от натравяне с алкохол, 24 от инфаркт, 15 при битови инциденти, 12 са били разкъсани от диви животни, 10 са измръзнали до смърт, 7 били пребити от съпругите си, 3-ма са умрели от СПИН, а един човек – от гъша хуйня.”
КАК СЕ ВЪЗПРИЕМА:
16 март
Агенциите РИА НОВОСТИ, РОЙТЕРС, СиЕнЕн, ИТАР-ТАСС, ФРАНС ПРЕС предават прес-съобщението със следното заглавие: “Гъшата хуйня попада в списъка на осемте главни причини за смъртност в Казахстан”
18 март
Министерството на здравеопазването на Казахстан изпраща протестна нота на информационните агенции, като ги моли да не интерпретират статистиката погрешно и призовава населението да не изпада в паника. Но вече е твърде късно…
НОВИНАТА СТИГА ДО БЪЛГАРИЯ:
22 март
в-к “Телеграф” единствен излиза със заглавие: “В Казахстан зачестиха случаите на заболяване от неизлечима гъша хуйня”.
бТВ пуска анонси за сензационната новина през целия ден. В централната емисия новини, Юксел Кадриев съобщава: “Неизвестно досега заболяване на име “гъша хуйня” покосява населението на Казахстан. Според експерти от БАН е само въпрос на време наричаната на западните лекари “нова чума” да достигне България. Как да се предпазите от зараза и опасен ли е гъшият пастет гледайте тази седмица в предаването “бТВ Репортерите”
23 март
Сутрешен блок на НОВА. Гост – произволно “научно светило”, за което в БАН не са и чували, изразява своето експертно мнение: “Даааа, гъшата хуйня не е известна на науката – и в това е основната й заплаха”
24 март
Професор Вучков гостува в предаване по телевизия СКАТ. На въпрос на водещия дали има опасност от епидемия от коварната болест в България, той отговаря: “Властите крият реалните мащаби на катастрофата! Всъщност гъшата хуйня вече е проникнала в Европа, драги зрители! И в България е проникнала, но онези… тиквеници, моля ви се, от правителството имат подъл и подмолен план (облизва се зрелищно) да ни закопаят всичките. Няма, драги зрители, такова… прозрачност! Няма… (подпира се с две ръце на бюрото) искреност вече у нас. А, някой зрител звъни. Даааа, кажете?!”. Детски глас по телефона изкрещява “Да ти еба майката”, чува се хихикане и телефонът прекъсва.
25 март
Жълтите вестници публикуват обработени на Фотошоп снимки на гъски с червени очи и кръв по клюновете под заглавия от сорта на “Врякащите убийци са около нас!”. На задните страници се мъдрят реклами за “чудотворно лекарство, предпазващо от всякакви болести, помогнало на милиони хора по целия свят да се предпазят от гъша хуйня. Промоция – само тази седмица за 119.99 лв”. Баба Донка от село Баница бърза да си поръча от чудодейния пенкилер по телефона.
26 март
Амет и Азис едновременно открадват един и същи сръбски кючек и го използват за песни, посветени на гъшата хуйня. Започват пререкания кой е написал първи своята песен. Слави Трифонов кани в шоуто си двамата изпълнители, за да решат въпроса. Организира се конкурс “Танцувай с мен – гъша хуйня”, който тече цяла седмица. Победител е Амет, а Азис получава червено “Ферари” като утешителна награда.
31 март
Неизвестна никому фирма, базирана на Сейшелските острови, основава фонд за набиране на средства за разработка на ваксини срещу заразната болест. бТВ и Дарик Радио организират телефони за СМС дарения. По всички медии започват да се въртят ефектни черно-бели реклами на кампанията, подплатени с тъжно изпълнение на “Лале ли си, зюмбюл ли си”. В клиповете участват Графа, Миро, Криско, Асен Блатечки и Поли Генова, които с гробовни гласове рецитират: “Гъшата хуйня е сериозна заплаха. Помогнете да се предпазим от нея. Дарете 2,40 чрез СМС на кратък номер…”
1 април
Негова милост, министър-председателят Пламен Орешарски, виждайки рекламата по телевизията, привиква лидерите на управляващите партии и с монотонен глас каканиже следните слова: “Другари, защо не сте ми казали за тая гъша хуйня? Вече почти година протестират срещу мен и вас, не мога едно кафе да изпия на „Витошка“ без една гора охрана. Как това ще ни накара мен да изглеждаме в очите на хората, а? Чак сега ще ни избият! Втора Украйна ли искате да се случи? За да предотвратим епидемия, разпоредете се да избият всички гъски. Разбрахте ли, другари? Какво още правите тук?”
3 април
Планът бива приведен в действие. Организира се операция “Гъските”, в която участва цялата полиция. Медиите следят историята и предават на всеки час как се развиват нещата. Птицевъдите дават отпор и организират протест, който прераства в масова тупаница с полицаите. Безредиците се излъчват на живо едновременно по всички телевизии. В крайна сметка се стига до компромиса само половината гъски да бъдат избити, а птицевъдите да бъдат компенсирани по някоя от европейските програми.
А КАКВО СТАВА ПО СВЕТА?
5 април
Фармацевтична компания Хофман Ла-Гуш: Единственото спасение за всички, заразени с гъша хуйня, както и за тези, които са здрави, но се страхуват да не се заразят, е нашето ново лекарство "Г-Хуйнифлу". Пие се минимум три месеца по 5 таблетки на ден. Страничните ефекти включват гадене, повръщане, опадане на косата, ноктите и зъбите, гърчове, припадъци и снижаване на IQ-то с около 30, но се наблюдават само в 75% от случаите. Ако след започване на курс с медикамента се появят някои от изброените симптоми, не прекъсвайте лечението си, а се обърнете към регионалния ни дистрибутор за други наши медикаменти, с които да се излекувате и от тях.
Фармацевтична компания Гушайзер: Току-що създадохме първата и единствена ваксина, способна да предпази населението от гъша хуйня. Препоръчваме незабавна задължителна имунизация на цялото население.
Правителството: За предотвратяване на епидемията от гъша хуйня въвеждаме задължителна ваксинация на цялото население!
Еко-активист: Ваксината срещу гъша хуйня предизвиква слабоумие, аутизъм, паркинсонова болест, припадъци, гърчове или смърт в 90% от случаите! Отказвам да ваксинирам децата си! (самозапалва се публично в знак на протест)
Фармацевтична компания Гушайзер: Това са долни инсинуации на некомпетентни лица с крайни анархистични убеждения. Ние внимателно тествахме ваксината върху група от доброволци - осъдени на смърт цветнокожи хомосексуални серийни убийци. При нито един от тях след ваксинирането не е отчетено намаление на способностите да свирят на арфа, да решават частни диференциални уравнения и да изпитват съчувствие и състрадание към беззащитни животни. Следователно нашата ваксина е абсолютно безопасна и безвредна!
Правителството (след 55-тия самозапалил се протестиращ еко-активист): Хората имат демократично право да решават сами дали да ваксинират децата си, или не. За предотвратяване на епидемия сред ваксинираните деца, забраняваме на всички неваксинирани да посещават детски градини, училища, кина, театри и да пътуват с градския транспорт. Задължаваме всеки, който не е ваксиниран, да носи на една от ръцете си лента с изображение на оцветена в жълто гъска с размер, не по-малък от 15 см.
Интернет-обществото: В началото на всеки медицински форум модераторите въвеждат важна тема : "Ако за пореден път някой се опита да убеди хората в този форум, че ваксината срещу гъша хуйня е опасна за здравето и живота на хората, а вирусът на гъшата хуйня е безвреден, ще бъде баннат без предупреждение!"
15 април
След протестната нота, изпратена от Казахстанското министерство на здравеопазването, информационните агенции публикуват извинение и декларират, че такова нещо като “гъша хуйня” няма.
Текст и снимки: segal.livejournal.com, "Под моста" и интернет
Събитията от Украина от последните дни събудиха множество въпроси, стари спомени и желание за конфликт. Усещането сякаш е, че повече така не може, че нещо трябва да се случи. И всичко това на фона на информационна война, в която източникът на информация най-често не е собствените опит, познания и изградено отношение, а публикации в интернет, новинарски емисии и експертни мнения на анализатори. Общото между информациите за кризата е тяхната полярност. Целта е постигната, отключени са духовете на злобата - разединение, конфронтация, мъст... Да си спомним битката при Курск, в чийто район се разгръща един от най-големите военни сблъсъци водени някога в световната история, точно на границата между днешна Украина и Русия.
Руският идеолог на Евразийската философия, съветникът на Путин, влиятелният философ Александър Дугин заяви по повод Украина следното:
"Започва най-трудният етап - нацистка диктатура, която ще бъде подкрепена от Запада, подобно на поддръжката им на уахабитите в Саудитска Арабия. Ще последва отговор от Изтока. Точката, от която няма връщане, е премината. Страната ще бъде разчленена. Единственото занапред решение е мобилизация и въоръжаване на източните области и Крим, създаване на анклави на съпротива срещу неонацизма сред руснаците и в Западна Украйна. Москва трябва директно да подкрепи Изтока и Крим и да осигури свободата им, както подкрепи Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. при конфликта с Грузия.Единственият начин да се избегне разпадът на Украйна е да стане федерация, а и източните, и южните области да излязат в самостоятелна конфедерация - Източно-южна Украйна"
По тези степни земи темите за войната и мирът винаги са били актуални, заедно разбира се с темите за вината и прошката. И докато едни се молят за мир, други се готвят за война. Имат и аргументи за това. Текстът на Дугин "Войната е нашата майка" е говори достатъчно за това как за всяко политическо решение може да се намери подходяща философска постановка. Същото правеха преди повече от 70 години Сталин и Хитлер. Историята продължава...както и приватизацията на Доброто.
Войната е нашата майка
Съществува предубеждението, че "мирът на всяка цена" е по-добър от войната. Въпреки от реалностите на човешката история, въпреки постоянното опровержение на пацифистките утопии, тази наивна позиция не изчезва. Напротив. Апологетите на "мира на всяка цена" се позовават на Евангелието и на антимилитаристичния характер на християнската етика. Но това е свободна интерпретация. Защото небесният покой на небесния мир противостои на основната характеристика на долния мир, движен от неистовото буйство на стихията. За това пише и Хераклит: "Враждата е бащата на всички неща". Горният свят, светът на истинския мир, воюва с долния, попаднал под властта на дявола. Тези два лагера, тези две групи ще се намират в безкрайна вражда, във война до края на света. Примирието между тях е невъзможно. Призивите за него са кощунствени. Между доброто и злото не може да има консенсус. Поради това да се извежда пацифизма от християнството е некоректно и от богословна гледна точка.
Проповядваната любов към врага не може да отмени битката. От войната не може да се избяга. Върху войната и битката са построени основите на този свят. Те са неговото главно качество. Щом сме хвърлени в земния мир, ние, въпреки нашата воля, сме мобилизирани на фронта. И този факт трябва да възприемем. Без да решим проблема с войната, без да отговорим на нейния призив ние не можем да се придвижим към нито една страна на битието. Раждайки се, ние сме обречени на определена част от долния мир. Следователно автоматично сме мобилизирани за нейната защита, за отстояване на общността, обществото, техните интереси. По принцип всички хора се намират в постоянна война. Те са принудени да защитават своя род, своята земя, своята държава, самите себе си от агресивните вълни на земната реалност. Човек се ражда от войната, учредява се от нея, закалява се от нея, закалява се в нейния огън.
Странно е, че колкото по-упорито човечеството бяга от реализма за войната, толкова по-страшни и нечовешки са войните, толкова по-дълбоко по спиралата на ужаса се спуска в мерзостта. На това се дължи и фарисейската юридическа установка, забраняваща пропагандата на война. Какъв фалш! Войната се подсмива на тези жалки опити. И си отмъщава. Тя е неотменима като смъртта. Онзи, които не се готови за участие в битката, който се отказва от ролята на войника, той не се записва сред дезертьорите, а сред жертвите. Рано или късно войната го настига. Но не като жив и свободен, приемащ достойно предизвикателство като благородно същество, а като жалка, неодушевена кукла, като пасивен предмет, възнамеряващ евтино да се изплъзне от могъщото предопределение.
От войната не може да се избяга. Напротив. Важно е точно да определим принадлежността си към своята армия и своята част. Не е важно дали войната вече е обявена, или още не е. Тя няма да се забави много. Тя е неизбежна. Тя е навсякъде около нас. Но войната няма само духовно-екзистенционален аспект. Тя съдържа и друг компонент, касаещ общата система от ценности. Войната кара човека, отново и отново, с цената на огромно лично усилие, да утвърди своята принадлежност към общността. В това се крие социалният и даже националният смисъл на войната. Тя винаги е колективно дело, винаги е насочена към обща цел, към съхраняване на народа, държавата или към увеличаване на жизнените им региони. Войната дава смисъла на съществуването на народа или цивилизацията, както в малкото, така и във великото.
Винаги идва моментът, когато тази културна форма е атакувана от врага, искащ да я сломи, преобрази, присвои. Или обратното - винаги идва моментът, когато силата, мощта и излишъкът на вътрешна енергия се нуждае от изход. Това може да стане само за сметка на някой друг. Войната има начало и край като исторически период. Но със своята неизбежност, със своята неповтаряемост, с постоянството на своите дълбочини онтологически причини тя превъзхожда историята, подчинява я на себе си.
Ако хората не защитават своя народ и своята вяра на война, те ще загубят връзката с този народ, ще станат блуждаещи атоми, а тяхната вяра ще загуби спасителната си сила, ще стане плоска, не действителна. Отказът от война, бягството от война свидетелстват за дълбоко израждане на нацията, за загубата на нейната сплотеност и жизнена сила. Този който не е готов да се сражава и умира не може истински да живее. Поради това на всякъде, даже в най-мирната от цивилизациите - християнската никога не е бил прекратяван култа към войната, която дава на нацията смисъл и съдържание.
Не случайно така почитаният от православните Свети Григорий е воин за Вярата, защитник на православния народ, спасител не само на земното, но и на православното царство. Ценностите на народите, културите и обществата се доказват във война и чрез войни. Ценно е онова, за което е заплатено с кръв. Прекрасно е онова, в чиято основа лежи самоотвержен подвиг. Възвишено е онова, за което може да се умре. Родината е конкретна форма, обхващаща всички ценности, покриваща всички трансперсонални записи от емоционалния свят, проникващи през рода и поколенията.
Юнгер пише, че "родината събужда толкова изначално чувство, че то е присъщо даже на растенията, които категорично отказват да растат на чужда почва". Родината е епитаф, възвишено оправдание за загиналите. Достатъчно е само това свещено слово и войната възприема нов смисъл, достъпен не само на благородния доброволец, на богатира и героя, но и на всеки прост човек, до когото стига в интимен момент гласът на собствената му природа. "Ти можеш да се страхуваш от прекия контакт със Смъртта и кръвта, но пред лицето на Родината, която е над всички ценности. Ти си длъжен да отидеш на война. Ти нямаш избор."
Как диво контрастира всичко казано, което е толкова понятно, разбираемо и логично, с настроенията, които царят днес у нас. Като че ли са прекъснати най-важните връзки, които трябва да свързват мисълта и действието, идеологията и психологията, логиката на постъпките и каналите за нейното осмисляне, оценката на миналите и избора на бъдещите пътища...
Могат да се поставят различни диагнози. И всички ще бъдат песимистични, горчиви, без надежда.
Най-неоспоримата е, че сме загубили волята за война, че ние предадохме войната. Или от срам, или от страх, или от загуба на разума се отказахме да изпълняваме онова, което са длъжни да вършат в минутите на буреносен набат всички народи. Да воюват.
Народи и народчета, култури и култове хвърлиха смъртно предизвикателство. Западната цивилизация ни отказва правото да бъдем различна от нея цивилизация - и това е война. Нашите бивши братя отказват да уважават нашата сила и нашия мащаб - това е война. Западните съседи, поощрявани от мощта на атлантистите, застрашително ни размахват хилавите си рижави юмручета - и това е война. Азиатските орди косо и лошо гледат към нашите южни и източни простори - и това е война.
Нашата изстрадана, изплакана, отвоювана от нас с възторг ДУХОВНА МЕЧТА е оплювана от привържениците на други културни форми - и това е война. Ние стремително ще се разтворим в небитието като призрак, губейки своето единство, своята сплотеност, своето самобитно, уникално, тревожно и необятно "аз" - и това е война.
Колко още може да продължи този кошмарен сън?
Колко още трябва да се чака докато в бърлогата на непробудното помрачение се събуди нашият горд и възвишен дух - духът на смелите и верни на Родината хора.
Колко ще трябва да ни зоват сълзите и кръвта от могилите на нашите предци, които всичко виждат, но не могат да осъзнаят позорището на хипнотизираните от дръзки чужденци потомци.
Добре, заради тях и заради онези, които страхливо мълвят "пак искат да ни направят пушечно месо" ще кажем иначе.
Добре, войната не е ваша. Тя е наша. Нашата майка!
Сицилианският филмов режисьор Джузепе Торнаторе превежда на езика на образите най-деликатните нюанси на чувствата, които новият парфюм на Долче и Габана провокира. Рекламният спот е своеобразен букет от образи от филмите му "Ново кино Парадизо", "Легенда за пиансита" и "Малена".
Още през 1994 г. Торнаторе снима реклама за Долче и Габана със специалното участие на Моника Белучи. Оттогава насам стилистиката на снимане на ключови сюжети от дълбоката провинция на Италия се превръща в тенденция, а по-късно и в клише "La dolce vita", от което се ползват множество брандове и филмови продукции.
"Погребението" е друг известен спот на същия режисьор за същата марка, отново с Моника Белучи. Саундтракът е от Еньо Мориконе.
