Всеки човек по един или друг начин мечтае да за далечно пътуване, иска да избяга от сложността на живота и търси своя "остров на спокойствие". Някои ходят на риба, други на село, а трети отиват на Хаваите... Това пътуване може да случи и по музикален път. Ако настроението ви е странно, нека стане струнно като послушате хавайска музика с типичната стоманена педал-китара или укулеле.
Укулеле-то е подобен на малка китара струнен инструмент, занесен на Хаваите от португалски имигранти, името му се превежда приблизително като „скачаща бълха”, вероятно заради движението на пръстите при свирене. Често при изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а свиренето се извършва чрез металически пръстен, както и при стоманената педал-китара, от който звукът е топъл, нежен и гальовен.
На Острова на спокойствието всичко е отпуснато, дори струните на местните китари. Това е типично хавайски стил на звукоизвличане и хармоничните звуци идват от определен вид настройка на струните наречена “слак кий”. Вярва се, че стилът “слак кий” води началото си от времето когато паниолосите, испанските каубои дошли от Мексико, се опитали да свирят на китара и не разбирали подредбата на струните които дразнели слуха, когато се дрънкало на тях едновременно. Тогава те измислили друг начин за настройване на струните - разхлабвали ги до получаването на акорди, които съвпадат с вокалния обхват на певеца.
Една от най- известните песни на Хавайските острови е Алоха ‘Ое, съчинена от кралица Лилиуокалани (1838- 1917). Кралицата написала текста и мелодията на песента, която е базирана на стара хърватска фолклорна песен “Сиди Мара на Камен Студенцу”. Сходството между двете песни е удивителна и се предполага, че членът на Кралската Хавайска група, Хенри Бергер е донесъл австрийска песен, озаглавена “Die Trane”, която имала същата мелодия. Когато кралица Лилиуокалани видяла млада двойка да се прегръщат, казвайки си довиждане, тя си помислила за предстоящата раздяла на групата и съчинила тази песен. Тя била написана след официалното присъединяване на Хавайските острови към САЩ през 1898. Днес, Алоха ‘Ое често се изпълнява, когато хората искат да се поздравят за добре дошли.
Нека се насладим на топлия, нежен и гальовен тембър на lap steel китарата...
Това е любимото ми и първо парче, миксирано от Люк Виберт, в което преди 15-ина години чух тази тънка струна на хавайската китара звучаща и до днес в главата ми...
Денис Павао е своеобразен музикален "омекотител" за разнежване на окаменлели сърца... :)
Същевременно българското черноморие отдавна не е "Остров на спокойствие", а типичният ресторантски музикален инструмент е йониката с нейното "евтино" звучене, от което дори може да се усети аромат на мастика, мокър хляб и.."още нещо", както се казваше във филма "Оркестър без име" :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар