Писмото на Захарий Зограф до годеницата му Катерина

Екатерина Хаджигюрова, портрет, акварел, хартия, НХГ, ок. 1839

Дражайша ми Годенице, Кокона Катеринко,

Драго те поздравляю, мило приветствую, любезно целую!

Прийми любезна ми Годенице тоя пендар, сиреч тая жалтица от мене за големата любов наша и фати я за халвалак за тая черква летоска що правих (в смисъл на "приеми я като почерпка от хонорара за работата ми в църквата през лятото"). Това от много имане не ти провождам, но от голяма любов. Прочее и те советувам братски да си не развалиш сърцето за некои работи. Знай защо кой мудро разсуждава и полека варка (т.е.бърза), той благополучен. Защо мене ката ден от летоска (ката ден – всеки ден) се изливат ядове у сарцето ми,отрови се здравето ми и станах половин човек. Па и ти ако се не вардиш и дватата сос тия халове каков живот ще проведеме. Аз желаем барем ти да бъдеш здрава и да не ти е тесно сърцето като моето, защо говори една реч – кой е здрав да не рече, че е сиромах. От ка дохождах на Самоков грабна ме едно шубе от баковото отношение (тук Захари Зограф има предвид отношението на бъдещия си тъст Хаджи Гюро към него) и не ме оставя никогаш мирен, но ме подканува да воздишам непрестанно и да усещам що сам страдал от него. Затова разсудих да не съм пред очите, и ти да не си му пред очите, защото покрай мене и тебе ще намрази. Защо той мене не е искал за зет, а ти самоволно си ме искала, та си преступила родителскио закон зарад моята любов. Но ... по-голям борч е да слуша човек родителите, а после да следва своята воля. Та да изтърпим неколко досади... Говори една философска реч – който има търпение много добрини придобива, а кой нема търпение, много злини тегли. Желая да не е по-голема жената от мъжа, да не заповедувао и не пожелах жена от Филибе (Пловдив), защото искат да заповедуват, защо се големеят на Филибе жените. Имат си свои къщи, имат си и постелки, и покъщнина, имат и жалтици, и маргарит, и елмаз, и сос хиляди грошове.

Па кого искат за зет, пазарат го като магаре да го земе момата, до колко стане пазаро. Ако е по-харно момчето, или по-добре да реча – магарето – перво нумеро дават му 30 000 и къщата от керемидите нагоре (а може да падне и до 2 000). Па като доведат сватовете на сватба... и като влезне у къщата на момата, седне и на миндера, сиреч всичко готово намери. Па й се радва доде е сватбата. Кога замине сватбата, фане жената му като кадия да му съди и той сложи уши като магаре купено. Мисли и познава защо е по-голема жената от него. А ако речеш защо самоковките да са толко малки, или ако речеш аз защо съм по-малка – по-малка си, защо те аз купувам и ти заповедувам. Що ти реча да правиш, ти заповед да чуваш, сиреч на табихето ми слуга да бъдеш. Защо двама чорбаджии на едни стол не можат да седат. Защо аз съм табихетлия чоловек... Жената да се знае защо е жена и мъжо защо е мъж. И така кой ме земе да добрува. Ние не на Филибе можем да живеем заедно, но и на Стамбол (Истамбул). Не слушай свето що блядослови, защо свето у завист вирее. Аз обаче тертипо си вардим, а от свето полза немам. Защо свето не ме храни, нито облича. Само мене какво ми уйдисва, това правя. Кой ме мене обича и аз го обичам, а кой ме ненавиди, и аз не искам да го видим.

Много да ти хортувам не е нужда, защо ако си мудра и умна, ти ще познаеш защо ти за сичко казувам направо, а не сос лукавство.

Здравствуй кир Христо! (това е братът на Катерина – годеницата, а после и жената на З. Зограф, с която имат 4 сина).

Любезнии ми кир Христо, прочети на Кокона Катерина два или три пъти това писмо да разбере думите, защо секогаш не можем да се простирам (обяснявам)

Смирено се кланям на мама и руки целую. ... Кога писуваш писмо до мене, кир Христо, на дебели много книги не писувай, защо ги разпечатуват...

На моите книги (писма) така пиши (така надписвай):

Почтенословесному и изкусному Зографу Г. Захарию х. Самоковли, 

21 ноем. Филибе