Наивната и чиста истина на Сергей Сотов

В руския град Владимир, на стълбището до железопътната гара доскоро имаше импровизирана открита изложба на плакати. Художникът-самодеец Сергей Сотов бе подредил своите социално ангажирани плакати, благодарение на които получи популярност не само в провинциалния град, но и далеч извън него. В своите картини художникът по самобитен начин с чист и наивен порив порицава пороците и лошите нрави на съвременния руски човек. 

Стилът му напомня донякъде на плакатите от времето на СССР, а картината, с която става известен се нарича "Лош човек/Добър човек", след като бова открита в квартирата на арестувания и разследван противник на режима на Путин, Алексей Навални. Твърди се, че картината е била открадната от уличната изложба от местен авангардист и почитател на художника и така се е озовала при Навални. Картината добива популярност и се появява за известно време на билборди в големите градове. Така или иначе, попаднал в светлината на общественото внимание, Сотов решава да се избави от известността си и на 25 юни 2014 г., преоблечен като уличен чистач сваля и прибира всичките си картини, за които се твърди, че дори ги е унищожил.

В града където живее Сотов минава тих и мирен  човек, считан от някои за градския луд, а от други уважаван като творец и проводник на импулс за излекуване на заболялата колективна душа...

Ето и по-известните му плакати, за които са запазени изображения. 

Духът на човека и пагубното въздействие на града, който бавно асимилира жителите си...

Заплахата на медиите и компютрите...

Кой пиедестал си избирате?

Проблем, който е близък и до българската реалност - кому са нужни скъпи инфраструктурни проекти за експресни влакове? 

Лицата на младите хора говорят достатъчно добре за състоянието на държавата.

Напомняне какво е реалност.

 Какво ли би станало, ако се премахнат парите?

Модата за отглеждане на кучета в жилищните комплекси превръща собствениците на домашни любимци в кучета

Проявите на автентичност в изкуството заслужава да бъдат забелязвани и уважавани, особено когато правят опит да изразят душевни и духовни истнини, които мнозина усещат, но малцина успяват да изразят. Бихме могли да наречем този процес на изразяване чрез изкуство изцеляващ т.е. възвръщащ целостта на колективната и индивидуалната душа, която все повече се задръства от външни, плоски, еднотипни образи - реклама, медии, телевизия и по този начин се лишава от достъп до собствения си неизчерпаем ресурс на въображение и усещане за Път, Истина и Живот.

Сергей Сотов (1952)