Закон за афинитета или как “всичко видимо е само притча”

“Всичко видимо е само притча” 

Гьоте

Законът за афинитета гласи, че между вътрешния и външен свят има родство и съответствие. Това, с което се сблъскваме във външния свят, съществува и в самите нас; обкръжаващите външни символи са отражения на вътрешния ни живот. 

Изразено по друг начин: всичко, затворено и скрито в Душата ни, се проектира върху екрана на пространството и се проявява във формата на хора, символи и събития. Отвсякъде сме обградени от самите себе си. Индивидът може да опознае себе си чрез външната проекция на своята същност, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Външните проекции дават представа как изглежда човек и отвътре. Решаващо е не какво говори човек, а как изглежда това, което намира израз в неговия живот. Много хора вярват, че са отишли напред, просперирали са в развитието, благодарение на духовните си изследвания, медитация, религиозни упражнения. Житейската им ситуация показва обратното. Проекциите и външните ситуации са индикатор на равнището, което човек действително е постигнал. По-ясно и точно казано: единствено животът, който живееш, съдържа истината за теб, показва степента на твоето развитие. Законът за афинитета е непогрешим: Според него човек ще има щастлива и удовлетворяваща връзка, щом е способен за щастливо партньорство. Ще създаде нещастна връзка или ще бъде сам, ако не е способен. Той ще бъде отчасти щастлив, отчасти нещастен, ако е частично способен. Проекциите и ситуациите, в които живее човек, са показателни за това какви чувства, мисли и способности крие в самия себе си, какви конфликти, мерки за защита и дефицити, както и за степента му на развитие. Това предполага една неизбежна необходимост от по-задълбочено разглеждане на външните обстоятелства в живота на един човек, което би му позволило да направи добър самоанализ. В тази връзка всеки човек може да си зададе следните въпроси: 

Под натиск ли съм, чувствам ли се под принуда? 

Съответства ли ми храната, която приемам, в количествено и качествено отношение? 

Подхожда ли ми моят партньор? 

Съответства ли професията, която упражнявам, на истинската ми същност? 

Какво е финансовото ми положение? 

Имам ли нерешени съдебни проблеми? 

Всъщност коя моя болест има функцията да отразява вътрешен конфликт? 

Човек може да опита да направи връзка между външния свят и вътрешния си мир чрез тези и други подобни въпроси. Нужна е смелост да се надникне в огледалото, както и способност да се дешифрират символите и персонификациите от външния свят. Следният случай ще покаже колко силна е зависимостта на афинитетите, проявявани от нас във вътрешния свят, от равнището ни на развитие: Карл М. работи като практикуващ лекар в един неголям град в Германия. Дълги години неговите чувства и мисли са били определяни от патриархалните мащаби и идеали. По това време са налице и съответните на вътрешната ситуация външни отражения: петстайно жилище, английски мебели, деликатесна храна, тъмни костюми, луксозна черна лимузина, изискана жена с конвенционално образование, вкус към класическата и оперната музика, стремеж към престиж и не на последно място – определен кръг от пациенти, съобразно неговото конвенционално медицинско образование. В една книжарница Карл М. попаднал на книга от Чарлз Райх със заглавие “Светът се подмладява”, когато бил във фаза на размисъл и колебания. Тази книга променила из основи, цялостно живота му. Потвърдила и засилила съмненията относно досегашния начин на живот, поставила началото на неговото пълно преструктуриране. Прочел и други книги, които да стимулират развитието, включително и на тема природна медицина. Карл М. започнал да гледа на живота си с нови очи. Досегашните предпочитания започнали да стават по-чужди. Резултатът е налице: Последвала продажба на петстайното жилище, развод, промяна в начина на хранене, лечение на болни почти само с растителни субстанциии. Въз основа на вътрешната промяна и съответното душевно състояние скоро се появили и други вънщни отражения: нова жена, по-подходяща за новото му мислене, ново жилище и съвършено различни отношения с колегите, приятелите и пациентите. “Всичко видимо е само притча” (Гьоте), т.е. символ на душевната картина. Ако човек връхлети върху някакъв зид, то тази стена е символ за такава във вътрешния мир на засегнатия. Това може да е непоклатима мяра или норма, с която вътрешните душевни енергии се сблъскват отново и отново. Когато някой бива подчинен от другите, той самият им се е подчинил. Мамят ли го, самоизмамил се е. Нарушават ли собствените му граници, самоунищожил ги е. Щом го нападат, нападнал се е сам. Другите отразяват чрез атаката си собствената атака на човека срещу вътрешните житейски принципи. Това, което другите ни причиняват, самите ние вече сме си причинили във нашия вътрешен мир. В такива случаи се говори за несъзнателен афинитет. Съзнателно никой не би се установил сред бетонни стени, не би си избрал да среща измамници, нарушители на граници, агресори. Всеки съзнателно би предпочел доброто и приятното. Следователно съзнателен афинитет имаме, когато сме избрали нещо съзнателно – местоживеене, дреха, кола, телевизор. Несъзнателните мотиви имат значение при покупката на подобни неща. Възможно е човек да си избере от целия асортимент определена употребявана кола, привидно съзнателно, защото му харесва на вид, изглежда технически изправна и т.н., но несъзнателно предпочита нея, за да може по-късно да изживее гнева си покрай многократните ремонтни работи. Неговото несъзнание си казва: “Имаме скрит запас от гняв, който незабавно се нуждае от освобождаващ дразнител. Тази кола, която има хубав външен вид, изглежда много подходяща. Ще я вземем, защото чрез нея ще се освободим от баласта.” … Решаващо значение винаги има това: На каква честота е настроен човек по отношение на съответната страна от собствената си личност. Тази честота от своя страна е зависима от равнището на развитие и съзнателност в определения момент. Това може да се обясни чрез една конкретна заложба: В човешката психика съществува една способност, която ни тласка към осъществяване на наша собствена житейска програма в определени области на Битието, да овладеем положението, сами да определяме действията си и да вървим по дълбоко присъщия за нас път. Човек бива принуден да живее според старите планове, внушени от родители, възпитатели и обкръжение, ако съзнателно не бъде изготвена такава програма. Това обуславя непрестанното действие на афинитета към принуда, упражнявана от чуждите очаквания, натиск, потисничество, бруталност и насилие. Това разделяне на принципа на честоти дава възможност да се изясни защо определени хора са подхвърлени на периодично повтарящи се ситуации. Те са завладени от несъзнателната мания за повторение, заседнали в една плоскост, чиято честота предизвиква едни и същи проявления на Съдбата.

Част от книга на Херман Майер, немски психолог