Напусна ни Габриел Гарсия Маркес - лауреат на Нобелова и Димитровска награда, връчена му лично от Тодор Живков по време на посещението му в Мексико. През 1993 г. Маркес забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в България.
Ето и няколко изречения от наследството му:
"Животът не е това, което ти се е случило, а начинът, по който си го спомняш"
"... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си."
"Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти."
"Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си."
"Mъдростта идва, когато вече не служи за нищо."
"Човек умира не когато трябва, а когато може", казваше Маркес. Както и "Не вярвам в Бог, но се боя от него" и "Ако Господ не си беше почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света".
Няма коментари:
Публикуване на коментар