Площад номер три на галактиката

Площад номер три на галактиката

В мигове когато съм притихнал

за много неща не мога просто така да говоря

устата е голяма кутия със звуци

леко да я разклатя и ще натроша покоя

когато няма как да съм притихнал

главата е огромен склад за експлозиви

сетивата са издирили адреса

и вдъхновението неизбежно бомбардира

отвратителното в глъчката на битието

в мигове между покой и безпокойство

и душата ми увисва в пространството

тялото е лек облак

дори слаб полъх на влюбен вятър

може да ме отвее от всяка държава на света

и от името на земното кълбо да си уговоря

среща със слънцето

на площад номер три на галактиката

Автор: Йен Ли, съвременен китайски поет

Canon-ични гледни точки

В новата реклама на Canon няма фотоапарати, но има нещо много повече. Верни на старата максима "Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море", световноизвестният бранд Canon находчиво се сближава с аудиторията си, създавайкии преживяване чрез гледане, а преживяването винаги е лично. “No one sees it like you”.

Концепцията е сходна на кампанията на Getty  Images  "85 Seconds":

Сюжетната линия, която се ползва е добре известна: житейски образи, обединени във времева линия и обобщени от глас зад кадър и/или силен слоган. Очевидно е, че живеем във времена, в които "думите скриват, а образите разкриват". Затова все по-често ще срещаме визуално доминирани реклами, за сметка на чисто текстови рекламни решения. 

Да си припомним и думите от Библията от Глава 1 на Книга на Еклесиаста:

8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.

10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

Габриел Гарсия Маркес 1927 - 2014

Напусна ни Габриел Гарсия Маркес - лауреат на Нобелова и Димитровска награда, връчена му лично от Тодор Живков по време на посещението му в Мексико. През 1993 г. Маркес забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в България. 

Ето и няколко изречения от наследството му:

"Животът не е това, което ти се е случило, а начинът, по който си го спомняш"

"... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си."

"Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти."

"Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си."

"Mъдростта идва, когато вече не служи за нищо."

"Човек умира не когато трябва, а когато може", казваше Маркес. Както и "Не вярвам в Бог, но се боя от него" и "Ако Господ не си беше почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света".

Закон за афинитета или как “всичко видимо е само притча”

“Всичко видимо е само притча” 

Гьоте

Законът за афинитета гласи, че между вътрешния и външен свят има родство и съответствие. Това, с което се сблъскваме във външния свят, съществува и в самите нас; обкръжаващите външни символи са отражения на вътрешния ни живот. 

Изразено по друг начин: всичко, затворено и скрито в Душата ни, се проектира върху екрана на пространството и се проявява във формата на хора, символи и събития. Отвсякъде сме обградени от самите себе си. Индивидът може да опознае себе си чрез външната проекция на своята същност, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Външните проекции дават представа как изглежда човек и отвътре. Решаващо е не какво говори човек, а как изглежда това, което намира израз в неговия живот. Много хора вярват, че са отишли напред, просперирали са в развитието, благодарение на духовните си изследвания, медитация, религиозни упражнения. Житейската им ситуация показва обратното. Проекциите и външните ситуации са индикатор на равнището, което човек действително е постигнал. По-ясно и точно казано: единствено животът, който живееш, съдържа истината за теб, показва степента на твоето развитие. Законът за афинитета е непогрешим: Според него човек ще има щастлива и удовлетворяваща връзка, щом е способен за щастливо партньорство. Ще създаде нещастна връзка или ще бъде сам, ако не е способен. Той ще бъде отчасти щастлив, отчасти нещастен, ако е частично способен. Проекциите и ситуациите, в които живее човек, са показателни за това какви чувства, мисли и способности крие в самия себе си, какви конфликти, мерки за защита и дефицити, както и за степента му на развитие. Това предполага една неизбежна необходимост от по-задълбочено разглеждане на външните обстоятелства в живота на един човек, което би му позволило да направи добър самоанализ. В тази връзка всеки човек може да си зададе следните въпроси: 

Под натиск ли съм, чувствам ли се под принуда? 

Съответства ли ми храната, която приемам, в количествено и качествено отношение? 

Подхожда ли ми моят партньор? 

Съответства ли професията, която упражнявам, на истинската ми същност? 

Какво е финансовото ми положение? 

Имам ли нерешени съдебни проблеми? 

Всъщност коя моя болест има функцията да отразява вътрешен конфликт? 

Човек може да опита да направи връзка между външния свят и вътрешния си мир чрез тези и други подобни въпроси. Нужна е смелост да се надникне в огледалото, както и способност да се дешифрират символите и персонификациите от външния свят. Следният случай ще покаже колко силна е зависимостта на афинитетите, проявявани от нас във вътрешния свят, от равнището ни на развитие: Карл М. работи като практикуващ лекар в един неголям град в Германия. Дълги години неговите чувства и мисли са били определяни от патриархалните мащаби и идеали. По това време са налице и съответните на вътрешната ситуация външни отражения: петстайно жилище, английски мебели, деликатесна храна, тъмни костюми, луксозна черна лимузина, изискана жена с конвенционално образование, вкус към класическата и оперната музика, стремеж към престиж и не на последно място – определен кръг от пациенти, съобразно неговото конвенционално медицинско образование. В една книжарница Карл М. попаднал на книга от Чарлз Райх със заглавие “Светът се подмладява”, когато бил във фаза на размисъл и колебания. Тази книга променила из основи, цялостно живота му. Потвърдила и засилила съмненията относно досегашния начин на живот, поставила началото на неговото пълно преструктуриране. Прочел и други книги, които да стимулират развитието, включително и на тема природна медицина. Карл М. започнал да гледа на живота си с нови очи. Досегашните предпочитания започнали да стават по-чужди. Резултатът е налице: Последвала продажба на петстайното жилище, развод, промяна в начина на хранене, лечение на болни почти само с растителни субстанциии. Въз основа на вътрешната промяна и съответното душевно състояние скоро се появили и други вънщни отражения: нова жена, по-подходяща за новото му мислене, ново жилище и съвършено различни отношения с колегите, приятелите и пациентите. “Всичко видимо е само притча” (Гьоте), т.е. символ на душевната картина. Ако човек връхлети върху някакъв зид, то тази стена е символ за такава във вътрешния мир на засегнатия. Това може да е непоклатима мяра или норма, с която вътрешните душевни енергии се сблъскват отново и отново. Когато някой бива подчинен от другите, той самият им се е подчинил. Мамят ли го, самоизмамил се е. Нарушават ли собствените му граници, самоунищожил ги е. Щом го нападат, нападнал се е сам. Другите отразяват чрез атаката си собствената атака на човека срещу вътрешните житейски принципи. Това, което другите ни причиняват, самите ние вече сме си причинили във нашия вътрешен мир. В такива случаи се говори за несъзнателен афинитет. Съзнателно никой не би се установил сред бетонни стени, не би си избрал да среща измамници, нарушители на граници, агресори. Всеки съзнателно би предпочел доброто и приятното. Следователно съзнателен афинитет имаме, когато сме избрали нещо съзнателно – местоживеене, дреха, кола, телевизор. Несъзнателните мотиви имат значение при покупката на подобни неща. Възможно е човек да си избере от целия асортимент определена употребявана кола, привидно съзнателно, защото му харесва на вид, изглежда технически изправна и т.н., но несъзнателно предпочита нея, за да може по-късно да изживее гнева си покрай многократните ремонтни работи. Неговото несъзнание си казва: “Имаме скрит запас от гняв, който незабавно се нуждае от освобождаващ дразнител. Тази кола, която има хубав външен вид, изглежда много подходяща. Ще я вземем, защото чрез нея ще се освободим от баласта.” … Решаващо значение винаги има това: На каква честота е настроен човек по отношение на съответната страна от собствената си личност. Тази честота от своя страна е зависима от равнището на развитие и съзнателност в определения момент. Това може да се обясни чрез една конкретна заложба: В човешката психика съществува една способност, която ни тласка към осъществяване на наша собствена житейска програма в определени области на Битието, да овладеем положението, сами да определяме действията си и да вървим по дълбоко присъщия за нас път. Човек бива принуден да живее според старите планове, внушени от родители, възпитатели и обкръжение, ако съзнателно не бъде изготвена такава програма. Това обуславя непрестанното действие на афинитета към принуда, упражнявана от чуждите очаквания, натиск, потисничество, бруталност и насилие. Това разделяне на принципа на честоти дава възможност да се изясни защо определени хора са подхвърлени на периодично повтарящи се ситуации. Те са завладени от несъзнателната мания за повторение, заседнали в една плоскост, чиято честота предизвиква едни и същи проявления на Съдбата.

Част от книга на Херман Майер, немски психолог