Как се рекламира насърчаване на раждаемост?

Ето как "го правим" в България. 

Кампанията е събрала редица важни организации, медии и публични личности - Филипс Авент, БиТиВи Медия Груп, Ачибадем Сити Клинк, Ути Бъчваров, Иван Лечев, Теди Кацарова и дори Светия Синод на БПЦ. Каузата е сериозна и важна, но изпълнението е под въпрос. Изображенията са комиксови и неподходящи - угрижен сперматозоид и яйцеклетка, която държи тиган с пържени яйца... Извод: "Много баби, хилаво дете", както е българската поговорка.

Обичайният за текстовата част на рекламната комуникация призив към действие (Call to action) в българския език често звучи фамилиарно и възприемащият посланието "Направи го сега" или "Създай живот" може с право да попита Какви сте вие, че да ми говорите на "ти"?

И ето как "го правят" в Дания. 

През 2014-та раждаемостта в Дания бележи рекордно ниски нива за 27 годишен период. За да адресират този проблем по творчески начин от туристическата компания Spies Travel предлагат на датчаните да резервират романтичен градски уикенд с апела "Направете го за Дания"/ "Do It For Denmark". Според проучвания датчаните правят секс 46% по време на ваканция и почивни дни, отколкото у дома и 10% от датските деца за заченати по време на ваканция или почивни дни.  От Spies Travel не спират дотук, а предлагат на своите клиенти специална "Овулационна отстъпка" и ако успеят да докажат, че са заченали по време на почивката, печелят безплатни консумативи за бебе за 3 годишен период! 

Вместо заключение, препоръка

Една кампания за насърчаване на раждаемостта в България би могла успешно да се съчетае с туристическия бранш и решаването на актуалните му проблеми с имиджа, посещаемостта на курортите и нивата на цените. 

Салвадор Дали, Фройд и българският цар, който яде плъх

„Българско дете, което яде плъх или перверзната полиморфия на Фройд“

Провокативната картина на Салвадор Дали със заглавие 

„Българско дете, което яде плъх или перверзната полиморфия на Фройд“ е рисувана по пощенска марка с образа на малкия цар Симеон, издадена по случай първия му рожден ден и е създадена от художника през 1939-та, годината, в която започва Втората световна война. 

Има ли тази картина някаква връзка с българофобски традиции в западната култура? 

На този въпрос отговаря статията „Българското дете на Салвадор Дали” на Жоржета Чолакова, цитирана в материал на Светлозар Игов, който можете да прочетете ТУК 

Непосилната лекота на бирата

Валерий Барикин е известен руски художник-илюстратор, чийто стил се определя като хумористично-носталгичен "Социалистически pin-up", съветска версия на американската мода от средата на 20-ти век. 

Нека обърнем внимание на работата на Барикин за руската бирена марка "Жигули". Характерно за продукта е, че половинлитровите кенове са посветени на различни теми според сезона и се произвеждат в ограничен тираж. 

Половинлитровите кенчета се продават в магазини Берьозка

Закачливият характер на илюстрациите превръща бирите на "Жигули" в търсен и разпознаваем продукт, който не спира да изненадва всеки сезон.

Повече информация за работата на Валерий Барикин можете да намерите ТУК

Религиозното чувство през погледа на психиатъра

Принципът на "сляпото петно" (blind spot) е, че окото вижда всичко, но не и себе си. Затова имаме нуждата от другия ("Бог е вечното Ти" по М. Бубер). Ако приложим този принцип към вярата и знанието (богословието), гледната точка на психиатъра към религиозното чувство е особено ценна.

"Религиозното чувство е базисна потребност с произход в инстинктите за самосъхранение и продължаване на рода...Вярата в задгробния живот е сърцевина на всяка религия. Отвъдното е своеобразно продължение на живота, затова истинската религиозност е утвърждаване, а не отричане на живота.Смисълът и силата на големите религии се коренят в отнологичния континуум между живот, смърт и продълженията им. Този континуум е вътрешно присъщ на човека, чието название human произлиза от латинската дума за пръст (humus), символ на началото и края. Религиозността помага за надрастване на ограниченията на разума и за преодоляване на колебанията чрез уповаване в надиндивидуална абсолютна инстанция, макар с моралните си ограничения да действа и като невротизиращ фактор...Религиозната личност е ясно отграничена от Бога, докато преживяването за сливане се счита за патологично (теомегаломания) от самите вярващи. Фройд определя религията като универсална невроза и белег за лична незрялост, но същевременно подчертава защитната и функция спрямо невротичност на индивидуално ниво. Юнг я причислява към защитните механизми...Библията предлага различни примери на психопатологични прояви: в Стария завет психотичната депресия у Саул, лекувана от свирнята на лира на Давид, регресивната психоза у Навуходоносор, симулацията на Давид... Прекомерното ангажиране с грях и вина е присъщо на пациенти с депресия и обсесивно-компулсивно разстройство, прекомерната съвестност - на пациенти с дистимия, а липсата и на антисоциалните личности. Екзистенциалните въпроси могат да получат руминативен или резоньорски облик, например защо Бог наказва жестоко праведния Йов, щом е справедлив...В немалко дебюти на шизофрения , поведението в началото на психозата наподобява отшелническо изолиране".

/Из "Култура и психопатология. Антропология на психичната болест", глава "Религия и психопатология", Д-р Г.Ончев, 2017/