Проектът #LIVE – Twitter

На тазгодишния рекламен фестивал Cannes Lions International Festival of Creativity във Франция Twitter представи интересен документален филм. Множество интервюта с хора от творческите индустрии показват как социалната мрежа отразява динамиката на днешния ден и от своя страна оказва влияние на изразяването и разказването на истории като творческият процес е много по-бърз и по-отворен към публиката.

"Live storytelling is changing our definition of who and what is “creative.” It’s no longer the rarefied skill of a few people. Everyone can be creative nowadays, everyone is their own media company, everyone can participate in stories and ideas are constantly bubbling up from the audience".

Най-свежите реклами за месец юни 2014

Най-свежите реклами за месец юни са:

Telenor Mr. San from R.U.R. on Vimeo.

NIVEA Men "LIFE OF A FACE" from DELI PICTURES on Vimeo.

КАПАНИАДА

В началото бе първият поглед, после дойдоха мислите, след тях като любопитни съседки занадничаха чувствата...следвани от ритъма на собствените ми крачки...Ето така се озовах в Капана. 

Възможно ли е да има Капан, който освобождава?

За разлика от София, която "се превърна в транзитна гара, която препраща в чужбина младото и способно население на България", Пловдив не е място за отпътуване, а за завръщане. 

В главата ми нахлуха мисли как градът шуми като празна раковина, как България е като човешки организъм, със своя анатомична география - всеки град е вътрешен орган. Така София може би е интоксикиран мозък пълен с мрачни крачещи (и храчещи) хора-мисли?  Перник - черен дроб, Русе - простата, Варна - млечна жлеза, Бургаски залив - устна кухина, Созопол - долна челюст, протезирана...

Но да се върнем към Пловдив.

Продължавам да се питам, що е Пловдив? Външен израз на колективната душа? Литературен сюжет? Мозайка от представи? Какво е първото, което ни хрумва когато чуем  "Пловдив"?  Каква е символиката на Тепетата, Главната...Площадите? Мисля си, че добре осветените пространства представляват онези зони на колективния разум, които оформят духа на институциите и усещането за традиция, устойчивост и празно пространство, пълно със значения. Различните части на града са всъщност различни състояния на душата ни. Затова е важно да следим какви мисли ни минават наум на определени места. Преминаването на мисъл през ума наподобява преминаването на човек през града. Някои мисли са забързани, други са в зоната на "айляка" - "състояние, в което човек няма работа и е абсолютно спокоен за всичко", запазена марка на пловдивчани. 

Капана е мястото, където айлякът се среща с дизайна и визуалната култура. Там от 20 до 29 юни 2014 г. ще се проведе One Design Week. Проектът е с дългосрочна цел - да се вдъхне нов живот на квартала в сърцето на Пловдив и той да заеме централна роля за събитията и културния живот в града за години напред. 

Оne Design week ще трансформира градското пространство по всевъзможни начини - галерии, барове, огледални инсталации....

ONE DESIGN WEEK e платформа, която стимулира и подкрепя развитието на дизайн професионалистите в България. Целта на събитието е да представя и популяризира устойчиви и стойностни практики за по-добра и смислена визуална среда от цял свят.

ONE DESIGN WEEK се провежда всяка година през юни месец. Програмата му включва професионален форум с участието на изтъкнати имена от цял свят и ред събития със свободен достъп за широката публика. 

Фестивалът се провежда за първи път през 2009г.под името Sofia Design Week. Събитието се организира от платформата за културни събития ЕДНО. Сред другите ежегодни фестивали на ЕДНО са ONE ARCHITECTURE WEEK и ONE DANCE WEEK. През 2013 фестивалът празнува петата си годишнина и събира участници от 21 различни държави и 40 000 посетители на над 50 локации с дизайн съдържание. През 2014 фестивалът за първи път ще се проведе в Пловдив от 20 до 29 юни.

Капана е и Лабиринт, в който можеш да се изгубиш, за да се намериш още по-добре. Първи етаж, стълби, втори етаж, гледка...Аз и Свръх-Аз. Не е възможно да останем хора на един етаж...без стълбище нагоре.  

Италиански ресторант Maramao - Сиренцето в Kапана. Снимка: inni4ka.blogspot.com

Златна рибка хваната в Капана :)

Какво ли има да ни каже Альошата? 

Coming soon...

 

"На разсъмване ти се разкри пред нас, прясно варосана; 

децата имаха чувството, че проникват в тяло на гълъбица, 

и всички незабавно обикнахме стълбището ти" 

(Прощаване с колибата, Сен-Пол Ру)

Гледната точка на птица - късометражен филм за Пловдив, дебютен за пловдивчанина Стефан Апостолов, чийто настоящ адрес е Лос Анджелис. Музиката е дело на Емил Ламбрев. Озвучаването е съставено от 6 музикални композиции, които преливат една в друга. 

Стилизирането на темата за Злото и Властта

Майк Леви, по известен под името Gesaffelstein и сингълът му "Pursuit" (2013, EMI Music France), както и епичното видео към него през 2013 г. спечелиха награда на UK Music Video Awards. По-важното обаче може би е приносът, който е направен във визуализирането и стилизирането на темата за Злото и Властта в множество им форми. 

Авторите на "агресивната визуална поема", режисьорското дуо Fleur & Manu, признават че водеща цел при заснемането е било желанието им да покажат как властта погубва човешката душа, но в същото време в процеса на работа са импровизирали и правели неща, които не разбират, но усещат. 

Artist: Gesaffelstein

Title: Pursuit 

Label: Parlophone

Directors: Fleur & Manu

Producer: Jules de Chateleux / DIVISION

Prod Co: DIVISION & CAVIAR

1st Assistant Director: Mark Zarka 

Director of Photography: Nicolas Loir 

VFX Artist: Guillaume Marien / MATHEMATIC 

Unit Production Manager: Zelda Bensoussan 

Production Designer: Claude Néron 

On-set VFX Supervisor: Gabriel Kerlidou 

Location Manager: Isham Zarhar 

Key Grip: Benjamin Renaud 

Gaffer: Olivier Benoist 

Costum Designer: Elise Bouquet 

Hair stylist: Corinne Gues 

Make-up artist: Cédric Kerguillec 

Casting: Emma Skrowonek, Philippe Elkoubi @ OHMstudio

Post Producer: Clémence Cuvelier, Vincent Heine / HOME DP VFX Studios, MATHEMATIC, MACHINE MOLLE

Йо-хо-хо чародейства със звук и образ

Хуго Лазарт е mash-up артист от Испания, по-известен в мрежата за видео споделяне You Tube като Hugo Redrose - изключителен талант в подбора, съчетаването и монтажа на звук и образ. 

Mash-up се нарича смесването на видео и музика, което съчетава вече направени и известни музикални и филмови произведения. Този прийом се използва засилено с появата на компютърните програми за обработка на звук и образ и възходът на електронната музика. 

Всичко това създава възможност за нови комбинации и внушения, които в случая с Hugo Redrose не без основание могат да се нарекат шедьоври. 

Един от тях е съставен от кадри от филма на режисьора от индийски произход Тарсем Сингх по адаптиран сценарий на...Валери Петров!

През 1981 година на българския екран излиза филмът „Йо-хо-хо“, в който млад актьор е прикован към леглото си с опасност да остане парализиран от кръста надолу. В един от най-тежките и отчаяни моменти, в стаята му връхлита малко дете със счупена ръка, което се оказва по-усмихнато и зареждащо от очакваното. И младият актьор започва да му разказва история за пирати, която е толкова интересна и увлекателна, че момчето при всеки удобен случай притичва до стаята на болния актьор, за да чуе продължението й. В замяна обаче той трябва да направи малка услуга за неподвижния актьор – да му набави от „специалните хапчета за сън“, с който той ще заспи завинаги. Разсъждавайки върху хода на сюжета на своята измислена история, двамата герои ще говорят за смисъла да живееш и да имаш приятели, да обичаш и да се бориш. И някъде там, в разсъжденията, мисълта за самоубийство ще напусне нашия актьор, който ще повярва в детската усмивка и ще реши да се бори.

Прекрасният български филм „Йо-хо-хо“ е един от онези, които младият студент по режисура – Тасем Сингх - ще гледа в един от часовете си , за да се влюби в идеята и сюжета. От този момент нататък е ясно – той ще направи новия филм със същата история, но тъй като държи да бъде напълно независим артист, ще трябва да събере самостоятелно парите, без да разчита на ничие спонсорство. Снимките на филма продължават почти пет години, прекъсвани от честа смяна на локации и набиране на средства и резултатът е великолепният брат-близнак на „Йо-хо-хо“, заснет по същия сценарий, със същата идея, но в над 20 страни. Тасем обръща изключително внимание на всеки кадър и място, където ще бъдат заснети моментите от сюжета, но запазва всичко останало.

Ето как изглежда тази пост-модерна смесица от идея на българина Валери Петров, видяна по свой начин от индиеца Тарсем Сингх и смесена и монтирана с музика от испанеца Хуго Лазарт.

Почти всички мешъпи на Hugo Redrose са изпипани до последния детайл

Били Айдъл видян през очите на Hugo Redrose

Мис Китин енд Дъ Хакер

"В кибер пространството ставаме свидетели на завръщането към "Архаичния ум" (Леви Строс), към конкретна сетивна мисъл: разказът в кибер пространството конфронтира фрагменти с музика, звуци, текст, образи, кадри от филми и точно тази конфронтация на конкретни елементи произвежда абстрактни значения".

Славой Жижек, "Чумата на фантазиите"

От земята до небето

Марко Брамбила е видео-артист, роден в Италия и живеещ в Ню Йорк, автор на легендарни колажи, концептуални инсталации и шедьоври на видео-монтажа. Творбата му "ЦИВИЛИЗАЦИЯ" сякаш се докосва до живата вътрешнопсихична колективна културна памет на 20-ти век.

Видеото се прожектира в асансьорите на The Standard hotel в Ню Йорк и представлява видео-колаж от над 400 кадри от класически кино филми, които отвеждат пътуващите зрители от ада към рая и обратно, в зависимост от посоката на асансьора, който пътува без осветление.

Брамбила е също режисьор на филма "Разрушителят", вдъхновен от антиутопичния роман „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли с участието на Силвестър Сталоун, Уесли Снайпс и Сандра Бълок. Негови инсталации се показват в най-реномираните световни галерии  Kunsthalle в Берн, The Guggenheim Museum, the San Francisco Museum of Modern Art, the ARCO foundation, Мадрид и New Museum of Contemporary Art. 

Музиката е от пиесата на Игор Стравински "Пролетно тайнство" (1913 г.).  Вече 35 години "Пролетно тайнство" лети в Космоса. През 1977 г. фрагмент от пиесата "Жертвен танц" в изпълнение на оркестъра на Колумбия с диригент Игор Стравински е включен в Златната плоча, която "Вояджър" отнесе (заедно с българската песен "Излел е Дельо хайдутин") като музикално послание от Земята към незнайни цивилизации.

Най-новите му творчески търсения са отново вдъхновени от модерната класическа музика, но този път движението е спираловидно-навътре и се прожектира в 3D формат.