Има ли октопод в рекламата?

Знам какво ще си помислят някои от вас. Затова бързам да отговоря: Да, разбира се, че има октопод в рекламата! И то не един!

Вижте сами:

Октоподът живее не само във водната шир, но също така във въображението на рекламистите, а може би и в страховете и колективното несъзнавано на човечествотото. И докато за едни безгръбначното е символ на мафия, корупция (развала) и мрачни тайни, то за други е симпатичен герой и умно мекотело.

Често се случва определени елементи да придобият общо значение и да са асоциирани с конкретно въздействие. В тези случаи под очевидния и видим план на разказа се разкриват устойчиви структури на даден филмов/рекламен сюжет. Тези структури са фигури на речта (разказа) и се наричат тропи. "Литературните тропи са фигури на речта, в които думите се използват в преносно значение. Термина произлиза от гръцката дума τρόπος (тропос), която означава „завой, промяна” (Liddell, Scott,1889). Използването на тропи завоалира конкретните думи, като предизвиква въображението на читателя. Тропите обаче не са само лингвистични идиоми, могат да бъдат сюжетни трикове, кадри, наративна структура. В сферата на маркетинговите комуникации, в частност в рекламата, употребата им е широка. Те предизвикват зрителя/читателя/слушателя да се ангажира със смисъла на това, което чува и вижда, но са и начин да бъде привлечено вниманието му. Умело използваните тропи предизвикват интерес, правят рекламата „по-цветна”, красноречива, по-малко досадна и скучна. Използването на тропи е в помощ на рекламистите и от друга гледна точка - често с няколко тропи изразяваме такова значение, което нормално бихме описали с цели изречения – невъзможно за 30 секунди. Тропите не са присъщи само на речта. Бихме могли да ги открием в графичния дизайн, във видео клиповете". (А.Софрониева, media-journal.info)

Връзката между нашето въображение и сюжетите и създанията, които живеят в него често се поддържа и отключва от разказването на история. Когато тази история се използва, за да се удоволетвори определена търговска цел имаме рекламна комуникация. В останалите случаи на изразност (комуникация) обикновенно става въпрос за изкуство, терапия или детска приказка. Така имаме множество истории, герои и ситуации, които протичат между вътрешния и външния свят, често редувайки съзнателно и несъзнавано, сън и реалност, заспиване и събуждане. И ако е вярно, че "Въображението е повече от знанието" (Айнщайн) и "Идеите са огромен и неизчерпаем ресурс, за разлика от петрола" (Митев), то изразът "Бедна ти е фантазията" би се безсмислил.