Да полетиш насън. Тимур Бекмамбетов - режисьор на сънища

Какво ли би било да можехме да заснемем мислите си? Или нещо повече - сънищата и мечтите си? Кой би могъл да бъде режисьор на сънища? 

Един от кандидатите за тази позиция е Тимур Бекмамбетов. Запомнете това име. Роден е през 1961 г. в казахстанския град Атърау, тогава част от СССР. Пробива в Русия със серия рекламни клипове за банка „Империал“, заснети през 90-те и отворили нова страница в руската телевизионна реклама. През 2004 г. Бекмамбетов отново е на върха с „Нощен патрул“ и неговото продължение „Дневен патрул“ от 2006 г. През 2007 г. заснема касовия за руския пазар „Ирония на съдбата 2“, който със своите $ 49 милиона е на второ място по приходи в историята на руското кино след „Аватар“. Работата му е забелязана от Холивуд и през 2008 г. е поканен да заснеме филма „Неуловим“ с участието на Анджелина Джоли.

Най-новият му филм е рекламен и е посветен на проекта "Сърцето на столицата" на строителната компания "Донстрой". В него няма жилищни блокове, апартаменти, фасади и обзавеждане. Вместо това се пренасяме в сферата на сънищата и подсъзнанието, където се срещат детската фантазия, носталгията на възрастните, играта на асоциации във въображението и говоренето чрез безмълвни образи, чието послание е, че "дори в най-големият град, където властва рационалността, всеки може да намери своята мечта в кътче спокойствие, остров на щастие и любов, да намери своето сърце".

Образите, които са ползвани са от известни места от Москва (Болшой театър, православни храмове, площади и булеварди), заснети по начин, по който вероятно битуват под формата на стереотипи в колективната памет на руския народ. Мечтание, копнеж, фантазия и невинност...

"В Москва има всичко. Въпросът е какво избирате вие". 

Рекламният филм вече жъне множество фестивални награди и най-вероятно ще се запомни като реклама номер 1 в Русия за 2014 г.

Архивни рекламни филми за България от 60-те години

Съвсем наскоро британският филмов архив British Pathe публикува в мрежата за споделяне на видеосъдържание YouTube цялата си колекция от архивни филми наброяваща над 85 хиляди изключително редки и забравени кадри. Сред тях е и филм за България от 1965 година.

Подобен рекламен филм е сниман и от финландската телевизия през 60-те години на миналия век.



50 години по-късно същите места са вече застроени и неузнаваеми...

Има ли нещо гнило в Дания?

Как ще мотивирате определена аудитория да купи даден продукт или услуга? А как бихте мотивирали някой да гласува? Ето как рекламират евро-избори 2014 в Дания: 

И ето как в България: 

При все, че говорителят на датския парламент Могенс Ликетофт официално се разграничи от това видео, как мислите, има ли нещо гнило в Дания? 

Вярно е, че наскоро убиха едно-две жирафчета, 4 лъвчета и стотици китове на Фарьорските острови... 

Но все пак, може би уханието на гнило идва от собствения ни двор?

Как ще запазиш капката да не изсъхне?

"Как ще запазиш капката да не изсъхне?"
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Като я хвърлиш в морето" 

(Из филма "Самсара")

Джоби Талбот, британски филмов композитор ("Пътеводител на галактическия стопаджия", "Алиса в страната на чудесата"), заедно с камерния си оркестър създават пиесата "Tide Harmonic", посветена на водата и нейните физични характеристики, процеси, системи, следвайки кръговрата от падащ дъжд през изпаряване и формиране на облаци до вливането в реки и морета...

Кончаловски за Уйалдър, Русия, Изтока, Запада и Африка

Андрей Кончаловски

Андрей Кончаловски: „Андрей, тук е Били Уйалдър. Елате ми на гости.“ И така станах един вид негов ученик, возех го из Холивуд. Искаше да направи от мен ученик-любимец, защото бях обещаващ. А след това му показах тоя проклет Дует за един, и му казах „Никой не иска да вземе тоя филм; какво да правя?“ Онова, което му показах, беше много по-драстична версия от финалната, а той ми каза „Трябва да съкратиш това и това и това, Андрей – човек не може да разбере дали това е сън или реалност“. Беше много подразнен и разочарован, че съм поел в тази посока. А аз казах [започва да говори с детински тон] „Ама, Били, няма ли да стане прекалено къс накрая?“ А той ми казва [с драматичен тон] „Приятелю, има само две неща на тоя свят, които са прекалено къси – животът и пенисът ти. Всичко останало е прекалено дълго.“ И беше прав! Така че в известен смисъл моят американски опит беше успех за мен, защото научих много неща, но като кинематографист разочаровах Холивуд. Не използвах шансовете си добре и сега трябва да нося това петно.

Били Уйалдър

Русия между Изтока, Запада и Африка

Водещ: Ние имаме нова програма, занимаваща се с ранното съветско кино. Евгений Бауер, Протазанов, Абрам Роом… 

Андрей Кончаловски: Когато гледате тези филми от 1920-те, виждате възторженото желание на нацията да изгради ново общество. Това желание е нещо много руско и много религиозно, както го знаеше и Бердяев.Руснаците не познават средата, те знаят само крайностите. Чехов е писал за това. В тези филми се вижда огромен ентусиазъм. В известен смисъл той е напълно преувеличен, но пък е чисто руски. Руснаците са тоталисти. Мисля, че в този смисъл ние сме много близо до Африка – много по-близо, отколкото до Европа. Имаме и същите комплекси, каквито много често има Африка. Искаме да бъдем бели.

Водещ: Но вие наистина сте „други“ – по-скоро като азиатците.

Андрей Кончаловски: Да, ние сме азиатци… Не, даже не и азиатци, защото мюсюлманският свят е силно структуриран и мюсюлманските общества са много строги, с правила и задължения, с етически кодове, които държат обществото в сцепление. Западното общество включва един вид индоктринация, дълбоко вътрешно възприемане на етическите кодове у гражданите му. Но етическият код на руснака е хлабав като на езичник. И това е нещо много важно за разбиране. Ние не сме европейци; ние не притежаваме тази индоктринация. В етиката си сме толкова хлабави, колкото британците са били през тринадесети век, или може би по времето на Шекспир, когато протестантизмът все още е бил нещо много ново. А ние сме езичници. Толстой е писал за това в писмото си до синода – то е нещо изключително!

Но при всички случаи руснаците имат някакъв етически канон, който идва от големите им писатели от 19 век, които се занимават преди всичко с етически въпроси…Не, с това не съм съгласен. Руската етика идва от времената преди християнството. Руското ортодоксално християнство е изключително хлабаво. Ако отидете на църква, свещеникът ще опрости всичките ви грехове. Това опрощение прави от руснаците най-големите грешници. Виждате бандити и престъпници с кръстове, и те ходят на църква с икони, и знаят, че като отидат там, ще бъдат опростени. Това е нещо много езическо – няма морал! Това е като Европа от дванадесети век. Опитвам се да убедя света в това. Ето защо сме толкова корумпирани. Емоциите са много по-важни от рационалността. Няма закони, освен ако някой не ви следи с тояга! Можете да нарушите всички закони...

За руския човек държавата е нещо трансцедентно. Той не разбира държавата. Живее си своя микро-живот и не иска държавата да му се меси в тази дребна кражбица тук, или в онова нещо, което ще си направи там, или каквото и да е. Мисля, че това е трагедия за Кремъл, защото те не знаят как да се обърнат към масите. Как да се тренират хората така, че да станат буржоазно-култивирани, да се обвържат с бизнеси, с икономическия процес, или с който и да е процес. Те не искат, така че човек трябва да ги тегли за косите...

Руското съзнание общо взето е по-силно ориентирано към двусмислеността, както и британското. Американците изобщо не са двусмислени; те ненавиждат двусмислеността. Това е причината, поради която някои американски класически филми са толкова трудни за американското възприятие, защото те са двусмислени. Кръстникът например, е много двусмислен филм. 

Източник: Либерален преглед

Има ли октопод в рекламата?

Знам какво ще си помислят някои от вас. Затова бързам да отговоря: Да, разбира се, че има октопод в рекламата! И то не един!

Вижте сами:

Октоподът живее не само във водната шир, но също така във въображението на рекламистите, а може би и в страховете и колективното несъзнавано на човечествотото. И докато за едни безгръбначното е символ на мафия, корупция (развала) и мрачни тайни, то за други е симпатичен герой и умно мекотело.

Често се случва определени елементи да придобият общо значение и да са асоциирани с конкретно въздействие. В тези случаи под очевидния и видим план на разказа се разкриват устойчиви структури на даден филмов/рекламен сюжет. Тези структури са фигури на речта (разказа) и се наричат тропи. "Литературните тропи са фигури на речта, в които думите се използват в преносно значение. Термина произлиза от гръцката дума τρόπος (тропос), която означава „завой, промяна” (Liddell, Scott,1889). Използването на тропи завоалира конкретните думи, като предизвиква въображението на читателя. Тропите обаче не са само лингвистични идиоми, могат да бъдат сюжетни трикове, кадри, наративна структура. В сферата на маркетинговите комуникации, в частност в рекламата, употребата им е широка. Те предизвикват зрителя/читателя/слушателя да се ангажира със смисъла на това, което чува и вижда, но са и начин да бъде привлечено вниманието му. Умело използваните тропи предизвикват интерес, правят рекламата „по-цветна”, красноречива, по-малко досадна и скучна. Използването на тропи е в помощ на рекламистите и от друга гледна точка - често с няколко тропи изразяваме такова значение, което нормално бихме описали с цели изречения – невъзможно за 30 секунди. Тропите не са присъщи само на речта. Бихме могли да ги открием в графичния дизайн, във видео клиповете". (А.Софрониева, media-journal.info)

Връзката между нашето въображение и сюжетите и създанията, които живеят в него често се поддържа и отключва от разказването на история. Когато тази история се използва, за да се удоволетвори определена търговска цел имаме рекламна комуникация. В останалите случаи на изразност (комуникация) обикновенно става въпрос за изкуство, терапия или детска приказка. Така имаме множество истории, герои и ситуации, които протичат между вътрешния и външния свят, често редувайки съзнателно и несъзнавано, сън и реалност, заспиване и събуждане. И ако е вярно, че "Въображението е повече от знанието" (Айнщайн) и "Идеите са огромен и неизчерпаем ресурс, за разлика от петрола" (Митев), то изразът "Бедна ти е фантазията" би се безсмислил. 

Опасно е да ходиш сам