Как мозъкът ни реагира на разказването на истории?

Въпреки, че не съм фен на американския научен модел всичко да се свежда до Негово Величество Мозъка, този кратък филм сочи в интересна и непозната посока. Да оставим настрана въпросът кое е първо, яйцето или кокошката, мозъкът или мисълта, по-важното е да осъзнаем връзката между тях. 

Д-р Пол Зак разказва забележителен пример за това как човешкият мозък реагира на разказването на истории. Той е пионер в областта на нововъзникващата наука невроикономика. Оказва се, че дори и най-простият разказ, ако следва класическите сюжетни линии, описани от немския драматург Густав Фрайтаг, може да предизвика мощни емпатични отговори, свързани с конкретни неврохимикали в мозъка , а именно кортизол и окситоцин . В случая разказът е за двугодишният Бен, който е болен и неговият баща. Изследвани са реакциите на няколко стотин човека. Мозъчните реакции на респондентите могат лесно да се превърнат в конкретни действия, които в случая на д-р Зак са довели до щедри дарения за благотворителност. От друга страна истории, които не успяват да следват класическата драматургична линия на действие-кулминация-развръзка, без значение колко са интересни, предизвикват  значително по-слаба емоционална и оттам химична реакция в мозъка. Заключенията от този експеримент биха могли да бъдат ползвани навсякъде където се разказват истории т.е. почти навсякъде. 

Разказвачи от всички страни, не спирайте да разказвате интересни и докосващи истории! Така променяте историята, своята собствена и тази на другите! :)