През 1967 година Ленън експериментира с халюциногенни вещества и така му хрумват доста необичайни и цветни идеи, чува различни звуци, които в последствие претворява в ритъм и оттам в текст. Песента "I am the walrus" малко след издаването си е забранена от BBC заради неблагоприлични думи в нарочно безсмисления текст, който е съставен от множество спорадични впечатления, хрумвания и откъси от чернови на песни.
Ленън се забавлява от безсмислието, което парадоксално звучи смислено и хармонично. Вдъхновен е също от Луис Карол и стихчето, което Туидълдий декламира на Алиса (в огледалния свят), „Моржът и дърводелецът“. По времето на Луис Карол не е имало синтетична дрога, но я явно не му е била нужна, ако се съди по стихчето:
„Блестеше слънцето тогаз
със всичката си мощ.
Морето беше гладко и
спокойно - ах, разкош!
И беше странно всичко,
защото бе среднощ.
Луната кисело изгря:
Я гледай го - нахал!
Денят отдавна свърши - той
какво се е разгрял!
Че да си грее през деня!
Това е жив скандал!
И суха беше сушата,
водата мокра бе.
И облак се не виждаше
по ясното небе.
И птичка не прехвърчаше -
тя просто там не бе.
Дърводелец се разхождаше
със Моржа по брега.
И щом видяха пясъка,
въздъхнаха с тъга:
- Ех, кой ли би измел оттук
тоз пясък и кога?
И сто прислужници с метли
година да метат,
как мислиш, биха ли могли
да го разчистят, брат?
- Че знам ли - рече Моржа и
потрепна му гласът.
- О, Стриди! - призоваха те. -
Елате с нас сега
да се разходим, да побъбрим
там долу, край брега!
Ще бродим чак до сутринта
със вас ръка в ръка!
По-старите надникнаха
от синьото море,
а после пак се гмурнаха
във синьото море. Защо да ходят някъде,
щом тук им е добре?
Но младичките бързичко
се втурнаха натам -
изтупани, излъскани
и със чепици - джам!
Туй беше странно - та нали
крака си нямат грам!
Отпървом четири, след тях
и още — пак и пак!
Дебелички, прескачаха
вълните на рояк.
И изпълзяха най-накрай
на пясъчния бряг.
Разходиха се двамцата
със стридите безчет,
след миля на скаличката
приседнаха подред.
В редичка се опънаха
и стридите отпред.
И Моржа рече: - Време е
да поговорим, брат,
за зеле, за крале, ботуш
и восъчен печат,
защо морето ври и как
прасетата летят.
- Почакайте! - извикаха им
стридите във хор. -
Нали сме си дебелички,
видяхме много зор!
- Спокойно — рече Моржа.
-Ах, какъв любезен морж!
- Филии - Моржа промълви -
най-вече трябват май,
а също и оцет, пипер
и магданоз комай.
Готови ли сте, стридки, а?
Да почваме гуляй!
- Ах, колко подло е това —
та нас ще ни ядат!
На обед канят ни, а после
все ние сме обяд!
А Моржа каза: Вижте как
звездите днес блестят!
Така се радвам, че сте с нас
и че сега сте тук!
Дърваря кресна: — Бързо де,
подай ми малко лук!
Все трябва да повтарям - ти
какво, да не си глух?
А Моржа каза: - Май че зле
държим се - срам за нас!
Дошли са толкоз отдалеч -
да седнат, викам аз.
Дърваря рече само: - Май
че не вървят със праз.
Заплака Моржа: - Боже мой,
към вас сме толкоз зли!
Големичките, хълцайки,
набързо отдели
и със потоци от сълзи
обилно посоли.
Дърваря рече: - Стридки, май
се изморихте, а?
Да ви изпратим ли до вас?
Отвърна тишина…
Как иначе — изяли бяха
всички до една…“
Според някои интерпретации дърводелецът е Исус, а моржът – Питър, като стридите са учениците Му. Други настояват, че се отнася за Британската империя и това са архетипи на два различни типа политически фигури, които представляват Англия, а стридите са нейните колонии.
Любопитно е, че съществува невропсихиатрично състояние, синдром, наречен на Алиса (AIWS). При него се наблюдава разстройство на възприятията, при което пациентът може да има усещането за уголемяване или смаляване на тялото, както и преувеличени или смалени размери и форми на предмети. Друг симптом наподобява звуков ефект – всяко малко движение се съпровожда с тракащ или дрънчащ звук. Средната възраст, в която се преживява този синдром е 6 г., но при някои хора това може да продължи до втората декада от живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар