Ленън, моржът и дърводелецът

През 1967 година Ленън експериментира с халюциногенни вещества и така му хрумват доста необичайни и цветни идеи, чува различни звуци, които в последствие претворява в ритъм и оттам в текст. Песента "I am the walrus" малко след издаването си е забранена от BBC заради неблагоприлични думи в нарочно безсмисления текст, който е съставен от множество спорадични впечатления, хрумвания и откъси от чернови на песни. 

Ленън се забавлява от безсмислието, което парадоксално звучи смислено и хармонично. Вдъхновен е също от Луис Карол и стихчето, което Туидълдий декламира на Алиса (в огледалния свят), „Моржът и дърводелецът“.  По времето на Луис Карол не е имало синтетична дрога, но я явно не му е била нужна, ако се съди по стихчето:

„Блестеше слънцето тогаз

със всичката си мощ.

Морето беше гладко и

спокойно - ах, разкош!

И беше странно всичко,

защото бе среднощ.

Луната кисело изгря:

Я гледай го - нахал!

Денят отдавна свърши - той

какво се е разгрял!

Че да си грее през деня!

Това е жив скандал!

И суха беше сушата,

водата мокра бе.

И облак се не виждаше

по ясното небе.

И птичка не прехвърчаше -

тя просто там не бе.

Дърводелец се разхождаше

със Моржа по брега.

И щом видяха пясъка,

въздъхнаха с тъга:

- Ех, кой ли би измел оттук

тоз пясък и кога?

И сто прислужници с метли

година да метат,

как мислиш, биха ли могли

да го разчистят, брат?

- Че знам ли - рече Моржа и

потрепна му гласът.

- О, Стриди! - призоваха те. -

Елате с нас сега

да се разходим, да побъбрим

там долу, край брега!

Ще бродим чак до сутринта

със вас ръка в ръка!

По-старите надникнаха

от синьото море,

а после пак се гмурнаха

във синьото море. Защо да ходят някъде,

щом тук им е добре?

Но младичките бързичко

се втурнаха натам -

изтупани, излъскани

и със чепици - джам!

Туй беше странно - та нали

крака си нямат грам!

Отпървом четири, след тях

и още — пак и пак!

Дебелички, прескачаха

вълните на рояк.

И изпълзяха най-накрай

на пясъчния бряг.

Разходиха се двамцата

със стридите безчет,

след миля на скаличката

приседнаха подред.

В редичка се опънаха

и стридите отпред.

И Моржа рече: - Време е

да поговорим, брат,

за зеле, за крале, ботуш

и восъчен печат,

защо морето ври и как

прасетата летят.

- Почакайте! - извикаха им

стридите във хор. -

Нали сме си дебелички,

видяхме много зор!

- Спокойно — рече Моржа.

-Ах, какъв любезен морж!

- Филии - Моржа промълви -

най-вече трябват май,

а също и оцет, пипер

и магданоз комай.

Готови ли сте, стридки, а?

Да почваме гуляй!

- Ах, колко подло е това —

та нас ще ни ядат!

На обед канят ни, а после

все ние сме обяд!

А Моржа каза: Вижте как

звездите днес блестят!

Така се радвам, че сте с нас

и че сега сте тук!

Дърваря кресна: — Бързо де,

подай ми малко лук!

Все трябва да повтарям - ти

какво, да не си глух?

А Моржа каза: - Май че зле

държим се - срам за нас!

Дошли са толкоз отдалеч -

да седнат, викам аз.

Дърваря рече само: - Май

че не вървят със праз.

Заплака Моржа: - Боже мой,

към вас сме толкоз зли!

Големичките, хълцайки,

набързо отдели

и със потоци от сълзи

обилно посоли.

Дърваря рече: - Стридки, май

се изморихте, а?

Да ви изпратим ли до вас?

Отвърна тишина…

Как иначе — изяли бяха

всички до една…“

Според някои интерпретации дърводелецът е Исус, а моржът – Питър, като стридите са учениците Му. Други настояват, че се отнася за Британската империя и това са архетипи на два различни типа политически фигури, които представляват Англия, а стридите са нейните колонии. 

Любопитно е, че съществува невропсихиатрично състояние, синдром, наречен на Алиса (AIWS). При него се наблюдава  разстройство на възприятията, при което пациентът може да има усещането за уголемяване или смаляване на тялото, както и преувеличени или смалени размери и форми на предмети. Друг симптом наподобява звуков ефект – всяко малко движение се съпровожда с тракащ или дрънчащ звук. Средната възраст, в която се преживява този синдром е 6 г., но при някои хора това може да продължи до втората декада от живота.

"Видях Миналото, Настоящето и Бъдещето едновременно" или защо Никола Тесла няма брада?

Щом четете това изречение, ще се наложи да прочетете всичко докрай. На тази публикация ще е необходимо да отделите повече време от единствения си живот. 

Но какво е времето? Много се спори кой може да вижда или гледа бъдещето, но основният въпрос всъщност е - дали бъдещето изобщо се вижда, видимо ли е?

Касандра отгатва съдбата на Троя, но ако античният град не бе паднал в прах, никой нямаше да уважи видението на Касандра за "града, паднал в прах". 

Даровитият слепец Тирезий успява да заплете и след това да развплете интригата в "Едип Цар", където предупреждението се сбъдва за почуда и възхита на читателя/зрителя. 

Синът на Нострадамус, Сизър разкрива на Мария де Медичи видение за крал Анри IV като неин бъдещ съпруг. Офорт от Н. Рансонет, 1782 г.

Рансонет, Пиер Никола, 1745-1810.

Ами Нострадамус? Той също е голяма работа, ясно бил виждал бъдещето, сиреч ясновидец, но основният въпрос е - кое бъдеще е виждал? Своето, нашето или бъдещето изобщо? Защото има разлика.

Къде във времето се намира събитието, което се сбъдва?

Всички тези събития зависят от...момента на говоренето! Сега внимавайте, парадоксът на пророчествата е, че се сбъдват в миналото, а не в бъдещето!

Трябва някой да удостовери, че ясновидството е налице, а това може да стане само, ако визираното събитие вече се е случило. Кой е този Някой? Това е тълкувателят. А мигът, в който той си отваря устата да тълкува, е критично важният момент на говоренето. Този миг е нашият основен ориентир по оста на времето, която се дели на минало, настояще и бъдеще. 

Първото и третото са необозрими, а между тях е точката на сегашното време. Тя е толкова малка и къса, че глаголите в сегашно време винаги са в несвършен вид, никое действие не може да започне, да протече и да свърши в нея. Ето защо дори за най-мимолетните действия в сегашно време казваме "Аз мигам", но не "Аз мигна".

Ами бъдещето? То е непрогледно - ние нямаме възможност да узнаем което и да е събитие в него, да го разтълкуваме и разберем дали е било предсказано вярно. Малко като в шегата: "Знаеш ли как се държи глупак в напрежение? Не? Утре ще ти кажа!".

Това е причината за всички събития по оста на времето от момента на говоренето насетне да прилагаме принципа на пестеливостта, по-известен като "Бръсначът на Окам". 

Физиката от Айнщайн до Хокинг прави точно това, пренебрегва или "изрязва" всички явления или свойства на теорията, които не може да регистрира. Този "бръснач" е много ефективен и на него дължим принципа на неопределеността и квантовата механика. Философът Витгенщайн, чиято къща във Виена е собственост на българската държава, също смело бръсне бъдещето в своя Логико-философски трактат.

"Не можем да заключаваме за бъдещите събития от сегашните. Вярата в причинната връзка е суеверие", настоява той. Между другото, Витгенщай е бръснат на всички негови снимки, които съм виждал. Случайност? Всъщност не ме интересува, защото мисля и ползвам "Бръснача на Окам". От друга страна във филмите често хората (мъжете) от бъдещето са гладко обръснати (вероятно небинарни), докато тези от миналото са брадясали. 

Но да се върнем обратно на темата. Така по оста на времето остава миналото и тъкмо в него се помества предсказваното бъдещо събитие. Но бъдеще в миналото, при това предварително описано? Взе да става сложно, а пък сложните неща изискват усилие :)

Как мислите ни да не губят ориентация спрямо момента на говоренето?

На помощ идва граматиката като поднася едно много яко глаголно време, което обслужва именно прорицанията и речта на тълкувателите - "бъдеще предварително в миналото"! Според учебниците това време "означава действие, за което се предполага, че е щяло да се осъществи в миналото преди друг минал момент". 

Бъдеще предварително в миналото е времето на лъжепророците. 

Чрез него се описва резултат от събитие, което не се е състояло. Ето защо предсказанията може да са всякакви, но валидността им зависи от момента на говоренето за тях. Те са налице, ако бъдат осъзнати като предсказания тук и сега. Щом не са обявени за сбъднали се, грешката е в избора на глаголно време т.е. езикова. Това е също територията на т.нар. "Обосновани предположения", в които Касандра, Тирезий и Нострадамус сме всички ние, които се мъчим да се изразим правилно, скупчени в сингуларния момент на говоренето. Амин! 

Лайкнете страницата ми storytelling.bg, за да четете увлекателни и написани от жив човек истории и мъдрости :)

Като казах "лайк", нека заедно усетим метаморфозите на глагола и неговите нюанси (можете да правите това упражнение с дума по избор):

Бъдеще предварително в миналото - щях да съм лайквал

Бъдеще предварително - ще съм лайквал

Бъдеще в миналото - щях да лайквам

Бъдеще - ще лайквам

Сегашно - лайквам

Минало свършено - лайкнах

Минало несвършено - лайквах

Минало неопеделено - лайквал съм

Минало предварително - бях лайквал

И преди да стигнем до края на това увлекателно четиво, да си зададем въпроса дали пък всичко, което се случва не продължава битието си в нов тип вътрешно-психично сегашно-вечно време? 

За това намекват някои психолози и изследователи на травмите, които установяват, че в несъзнаваното продължават динамично да се разиграват събития, особено такива свързани с травми, митове и архетипи. Те са живи и се проявяват чрез сънища, съвпадения, синхроничности и реални събития.

В следващи публикации ще продължим да размишляваме по тези и други теми като една от тях е свързана с Рупърт Спайра

Изображение: Бутилка на Клайн, 4 измерен обект

P.S. С почит, благодарност и памет за журналиста от в-к 24 часа, Росен Янков (1958-2021), чиято статия от далчената 1995 година ме вдъхнови и подтикна да напиша тези редове.