10 септември 2024 г.

Вернер Херцог: Във Вселената няма хармония

 


 Вернер Херцог:
„Като се вгледаме внимателно в това, което ни заобикаля, виждаме някаква хармония. Това е хармонията на поразителното и колективно убийство. И ние в сравнение с артикулираната подлост, низост и непристойност на цялата тази джунгла, ние в сравнение с тази огромна артикулация, ние звучим и изглеждаме само като зле произнесени и недовършени изречения от глупав крайградски роман, евтин роман...
Дори звездите тук горе в небето изглеждат като бъркотия. Във Вселената няма хармония...”

„Разбира се, че предизвикваме самата природа и тя отвръща на удара, отвръща на удара, това е всичко... и това е грандиозното в него, това е всичко и трябва да приемем, че е по-силна от нас... А природата тук е жестока, долна…Дърветата тук са мизерни, птиците са мизерни. Не мисля, че пеят, те просто крещят от болка...

Не са само моите мечти, вярвам, че всички тези мечти са и твои. Единствената разлика между мен и теб е, че мога да ги формулирам. И точно това е поезията, живописта, литературата или създаването на филми... толкова е просто. Правя филми, защото не съм научил нищо друго и знам, че мога да го правя до известна степен. И това е мое задължение, защото това може да е вътрешната хроника на това, което сме. Трябва да се изразяваме, иначе щяхме да сме крави на полето.”

Откъс от „Пътеводител за озадачените. Разговори с Пол Кронин“:

– Какво означава „да си „нестандартен“?

– Нестандартната филмова школа е провокация. Това е стил на живот – трябва да си достатъчно дързък, да притежаваш издръжливост и здраво да се придържаш към гледната си точка и ентусиазма, който прави филма възможен, да упорстваш с мечтите си. Въпросът не е в овладяването на технически умения. За подобно нещо можеш да се насочиш към местната филмова школа. Освен това не е за страхливи. Нестандартната е за онези, в които бушува огън. Тя приляга на такива, които притежават усет към поезията, които искат да се научат да отключват с шперц или да подправят разрешителни за снимки, както и да разкажат история на 4-годишно дете и да задържат вниманието му. На една от сесиите ни един от участниците разкри, че се е занимавал професионално с борба, и ни цитира реплика на бившия борец и настоящ губернатор на Минесота Джеси Вентура, която е идеалният девиз за Нестандартната школа: „Побеждавай ако можеш, губи ако трябва, но винаги мами“. 

Когато системата не работи, когато не възприема това, което правиш – а през повечето време е точно така, – трябва да си извоюваш независимост и да създадеш своя собствена система. Винаги ще има периоди на уединение и самота, но трябва да имаш куража да следваш собствения си път. Креативната изобретателност на терена е най-важната черта за филмовия творец. Винаги поемайте инициатива. Няма нищо лошо да прекараш нощта в килия, ако това означава да заснемеш сцената, която ти е нужна. Пусни всичките си кучета и някое от тях може да се върне с плячка. Бягай от клишетата. Никога не позволявай проблемите ти да те погълнат. Допускай отчаянието единствено когато си сам, и то за кратко. Привикни да живееш с грешките си. Научи законите и контролирай договорите си. Разшири познанията си за музиката и литературата, класическата и модерната. Дръж очите си отворени. Ролката целулоид, която държиш в ръката си, може и да е последната в света, затова направи нещо впечатляващо с нея. Няма извинение да не довършиш филм. Винаги носи със себе си резачка за болтове. Потисни вътрешното си малодушие. Моли за прошка, не за позволение. Вземи съдбата си в собствените си ръце. Не изнасяй проповеди пред запушени уши. Научи се да усещаш вътрешната същност на пейзажа. Запали пламъка у себе си и проучи непознати територии. Върви право напред, никога не избирай обиколен маршрут. Научи занаят. Маневрирай и подвеждай, но винаги  докарвай нещата докрай. Не се плаши от отхвърляне. Изрази собствения си глас. Ден първи е моментът, от който няма връщане назад. Знай как да действаш сам и в група. Пази ревниво времето си. Да се провалиш на изпит по филмова теория е почетно отличие. Шансът е животворната кръв на киното. Партизанската тактика е най-добрата. Отмъщавай, ако е нужно. Свикни с мечката зад гърба си. Създай навред нелегални клетки на Нестандартното.

– Отмъщение?

– Понякога се налага да отговориш по оригинален начин на неприятните хора, които стоят между теб и работата ти. Макар че не бих окуражил никого чрез книга или други средства да нарушава законите, добре е да се знае, че известно количество криминална енергия може да се окаже полезна. Аз съм се спрял на маслена киселина, която има невероятно остра миризма. Пръснете от нея в колата на врага си и той няма да може да я кара поне две години. Помолете някой по-смел студент по химия да ви снабди с нея.

– Защо фалшифицирането е полезно умение за филмов режисьор?

– По време на работата по Фицкаралдо войници постоянно ни отказваха достъп до разни места и твърдяха, че не ни е разрешено да продължим. Отидох в Лима и купих старомодни нотариални бланки с изключително качество и много грижливо се захванах със сглобяването на професионален фалшификат – разкошен документ от четири страници, изписан на красив архаичен испански, покрит със серия от водни знаци и печати. Той ми позволи да се движа из страната и да стигам до места, до които иначе не биха ме допуснали – зони, гъмжащи от военни съоръжения. Документът беше подписан от държавния секретар на страната и дори от самия президент и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Фернандо Белаунде. Нужен ни беше богато украсен печат за постигане на пълна автентичност. Използвах особено впечатляващ такъв на немски, на който пишеше: „За да получите права за разпространение на тази снимка, свържете се с автора“ – нещо, което бях сигурен, че никой в джунглата няма да разчете. Този конкретен документ, тази измислица, която не навреди на никого, отвори много врати за мен. Постоянно ни се налагаше да се движим нагоре по реката и да преминаваме през зони, контролирани от военните. Когато показвах документа на различни офицери по пътя си и те зърваха подписа на El Presidente, незабавно отдаваха чест и ни пропускаха. Без това Фицкаралдо нямаше да бъде направен.

Бъдете подготвени. Научете се да фалшифицирате документи. Винаги носете със себе си сребърна монета или медал. Ако ги сложите под лист хартия и разтъркате, ще създадете печат. Довършете с един дързък подпис и ще получите документ, който изглежда официално. В създаването на филми има много препятствия, но най-лошото е бюрокрацията. Намерете свой начин да се борите с тази трудност. Трябва да се научите да неутрализирате и надхитрявате разширяващата се червена лента и корупцията в света. Няма нещо, което бюрокрацията да обича повече от бумащина, така че не спирайте да захранвате машината. Ще сдъвче документите на мига. Гротескната фалшификация радва бюрократите като нищо друго, стига да изглежда като впечатляващ документ.

– Отключване с шперц?

– Определено е жизненоважно умение, което изисква сетивност и търпение, както разкрива Филип Пти по време на презентацията си във Филмови уроци, където показва как отключва ключалка с цилиндрични щифтове и се измъква от белезници. Представете си, че трябва да заснемете улица, но камион е препречил погледа ви. По време на работата по Балада за Бруно в Уисконсин един камион спря точно пред камерата, затова помолих шофьора да го премести. „Няма начин!“, заяви той и отиде да обядва. Без да забележи, преместих камиона му с шейсет метра встрани, заснехме кадрите, които ни бяха нужни и го върнах на абсолютно същото място един час по-късно. Вероятно някога ще ви се наложи да влезете с взлом в дома или офиса си, защото директорът на продукция е на другия край на света, а ключовете са в джоба му. Създаването на филми изисква определено поведение. На моменти се налага да си позволяваш волности, а от време на време трябва да престъпваме границите на закона. Филип Пти е единственият човек, който е минал по въже, опънато между кулите близнаци на Световния търговски център – разстояние от 60 метра на повече от 400 метра височина. Във Виена разговаряхме за годините на планиране и организация, които са му били нужни, тоновете екипировка, занесена на върха на кулите, документите и личните карти, които е трябвало да подправи, за да изпълни задачата си, как е влязъл в ролята на бездомник, а след това на френски журналист, който пише статия за построяването на Световния търговски център, обясняваше как да отклониш подозрението и да се погрижиш властите да гледат в друга посока, когато ти е нужно. Разказа как се е крил от пазачите, докато е монтирал оборудването, необходимо за преминаване от едната кула до другата. Двамата със съконспиратора му били на косъм да бъдат заловени, затова той нападнал колегата си, развикал му се и започнал да го бута агресивно: „За нищо не те бива! Какво ти става? Казах ти вторник, не сряда!“. Двамата минали като стрели покрай пазача, а той не им казал нищо. Всеки гледа да стои настрани, когато види скандал. Филип отбеляза, че и обратното върши работа – никой не те закача, ако види, че се смееш от сърце.

На един от семинарите на Нестандартната школа имаше участник, който в миналото се беше занимавал с преговори при ситуации със заложници. От него със сигурност ще стане добър филмов творец. Друг ни разказа за филм, който правил в Португалия за децата по улиците. В продължение на седмици снимал една група и имал декларация за съгласие, подписана от всеки родител и всяко дете с изключение на едно. След като приключил с монтажа, в продължение на месеци издирвал детето, чийто подпис липсвал. Продуцентската компания и телевизионната станция настоявали за това. Авторът на филма така и не намерил момчето и се наложило да го изреже от лентата. Уверявам ви, че ако имах нещо общо, щях да взема една химикалка и сам да реша проблема за не повече от десет секунди. Декларациите за съгласие са коварна форма на цензура, наложена от правителствата, продуцентските компании и телевизионните станции заради застрахователни проблеми, риск от бедствия и страх от съдебни искове. Грешките и пропуските са първосвещениците пред олтара на бюрокрацията. След всичко казано, не би било допустимо да подправиш подпис, ако това уличава някого или го излага на опасност.Оригиналният план за Сине мой, сине мой, какво направи включваше кадри от миналото в Северен Пакистан, но беше твърде опасно да отведа американска продукция там. Вместо това се спряхме на Кашгар в Западен Китай, тъй като е бил важно кръстовище на Пътя на коприната в миналото. Пазарът на добитък, където снимахме, е огромно открито пространство със стотици хора, които изглеждат по същия начин, по който са изглеждали преди хиляда години. Получаването на разрешително за снимане беше почти невъзможно, затова двамата с актьора Майкъл Шанън се престорихме на туристи. Атмосферата беше напрегната, наоколо гъмжеше от полиция и китайски военни. Няколко седмици по-късно уйгурите вдигнаха бунт и няколкостотин души изгубиха живота си. Набивахме се на очи особено много заради Майкъл – който е висок 1,90 м – с малка видеокамера, монтирана върху издадено дървено рамо, привързано за гърдите му. Аз вървях пред него и се промъквах към най-претъпканите места, които успявах да зърна – там, където тълпата беше най-многобройна. Всеки срещнат се втренчваше право в обектива. Накрая се озовахме пред редица от 20 полицаи. Нямах ни най-малка представа дали възнамеряват да ни предизвикат, така че за да предотвратя възможни неприятности, се насочих право към тях. В подобна ситуация полицай, който е сам, неминуемо би ви спрял, но когато са група, почти никога не се случва. Всеки предполага, че някой от другите ще се заеме. Без да осъществявам зрителен контакт, промърморих: „Hast du Harty gesehen?“ („Виждал ли си Харти?“) и минахме покрай тях. При митническите служители по летищата прилагам друга техника. Тръгвам с широки крачки към тях, загледан в далечината, сякаш съм съзрял приятел, който ме чака. Върши работа, макар и рядко".





Източник: Издателство Колибри


"Човешкото съзнание е трагична грешка на еволюцията"

"Вярвам, че човешкото съзнание е трагична грешка на еволюцията. Напразно придобихме самосъзнание. Природата създаде определена структура, отделна от себе си. Според законите на природата ние изобщо не трябваше да съществуваме. Ние сме същества, погълнати от илюзията за индивидуалност. Придатък на сетивния опит и чувства...програмирани с пълна увереност, че всеки от нас е някой, докато всъщност е никой...Почтеното нещо, което нашият вид трябва да направи, е да отрече програмирането си, да спре да се възпроизвежда и да върви...към изчезване".

Ръст Коул, "Истински детектив" *



*Ръстин Спенсър „Ръст“ Коул е измислен герой, изобразен от Матю Макконъхи в първия сезон на антологичния телевизионен сериал на HBO Истински детектив. Той работи като детектив от отдел „Убийства“ за щатската полиция на Луизиана заедно с партньора си Марти Харт, изигран от Уди Харелсън.


4 юни 2024 г.

Сключва ли Фреди Меркюри сделка с дявола за безсмъртие чрез изкуство?

Защо песента се казва "Бохемска рапсодия"? Защо трае точно 5 минути 55 секунди? За какво всъщност е тази песен? Защо филмът за Queen излезе на 31 октомври?

Филмът излиза на 31 октомври, защото сингълът е пуснат за първи път на 31 октомври 1975 година. Получава името си от "Рапсодия", музикално произведение от различни части и "бохем", идващ от Бохемия, мястото, където е роден Фауст, главният герой на едноименната пиеса, написана от Гьоте.

Меркюри решава да създаде творба, в която да вгради най-съкровените си тайни и работи над нея 6 години - от 1968 до 1974 г., когато най-накрая се осмелил да покаже записките на китариста на Брайън Мей, който бил поразен от странните препратки към дявола и корана. На листовете нямало ноти, защото основното звучене на песента било само в главата на Фреди, защото основен герой в нея е самият той. Смята се, че текстът крие някои тайни за живота на Фреди Меркюри, за които той категорично отказва да говори приживе.

Песента е решена като рапсодия, в която намираме 7 различни части:

Действие 1 и 2 - А капела

Действие 3 - Балада

Действие 4 - соло китара

Действие 5 - опера

Действие 6 - рок

Действие 7 - "кода" или финален акт

Този формат с резки обрати в стила, тона и темпото е необичаен за рок музиката. Още повече че творбата е пълна с алюзии за убийство, проклятие и нихилизъм.

Песента е за едно бедно момче, което се съмнява дали този живот е реален или това е неговото изкривено въображение, което живее в друга реалност. Казва, че дори и да престане да живее, вятърът ще продължи да духа без неговото съществуване. Затова прави сделка с дявола и продава душата си.

Налага се групата да излезе с официално изявление и то гласи: 

“Бохемска рапсодия” е за млад мъж, който случайно е убил някого и като Фауст (герой от шедьовъра на Гьоте - бел. авт.) e продал душата си на дявола. В нощта преди екзекуцията той призовава Бог на арабски език - “Бисмиллах”, и с помощта на ангелите възвръща душата си от Шейтан (аналог на дявола в ислямската митология)”.

Оперната част на произведението включва основно фрази като “Галилео”, “Фанданго” и “Скарамуш” - палячото от XVII век в известния уличен театър “Комедия дел арте”, търсещ изгода за сметка на ощетяването на някого другиго.

В края на иторията дяволът се чувства предаден и безсилен пред покаянието и любовта. Той си тръгва и стигаме до последното действие или "кода". Накрая прозвучава гонгът, който поставя точката на песента. 

Междувпрочем гонгът е инструмент, използван в Китай и Далечна Източна Азия за лечение на хора, които са под влиянието на зли духове. Първоначалното заглавие на сингъла било “Монголска рапсодия”, но на ръкописа личи, че първата дума е задраскана и е заменена с “Бохемска”.

Може би нищо в Бохемската рапсодия не е случайно? Или обратното? И какво е случайност? Среща на две необходимости? Дали тази песен представлява сделка за безсмъртие чрез изкуство?

"Казва ли ти някой, а и смее ли човек да пита", прословута реплика от българския игрален филм "13-тата годеница на принца".

/ГОНГ/










Източници: https://www.amazon.com/-/es/Jorge-Palazón/dp/B096JQTCJ4 и https://www.168chasa.bg/article/15485197

17 май 2024 г.

Ленън, моржът и дърводелецът


През 1967 година Ленън експериментира с халюциногенни вещества и така му хрумват доста необичайни и цветни идеи, чува различни звуци, които в последствие претворява в ритъм и оттам в текст. Песента "I am the walrus" малко след издаването си е забранена от BBC заради неблагоприлични думи в нарочно безсмисления текст, който е съставен от множество спорадични впечатления, хрумвания и откъси от чернови на песни. 

Ленън се забавлява от безсмислието, което парадоксално звучи смислено и хармонично. Вдъхновен е също от Луис Карол и стихчето, което Туидълдий декламира на Алиса (в огледалния свят), „Моржът и дърводелецът“.  По времето на Луис Карол не е имало синтетична дрога, но я явно не му е била нужна, ако се съди по стихчето:

„Блестеше слънцето тогаз

със всичката си мощ.

Морето беше гладко и

спокойно - ах, разкош!

И беше странно всичко,

защото бе среднощ.

Луната кисело изгря:

Я гледай го - нахал!

Денят отдавна свърши - той

какво се е разгрял!

Че да си грее през деня!

Това е жив скандал!

И суха беше сушата,

водата мокра бе.

И облак се не виждаше

по ясното небе.

И птичка не прехвърчаше -

тя просто там не бе.

Дърводелец се разхождаше

със Моржа по брега.

И щом видяха пясъка,

въздъхнаха с тъга:

- Ех, кой ли би измел оттук

тоз пясък и кога?

И сто прислужници с метли

година да метат,

как мислиш, биха ли могли

да го разчистят, брат?

- Че знам ли - рече Моржа и

потрепна му гласът.

- О, Стриди! - призоваха те. -

Елате с нас сега

да се разходим, да побъбрим

там долу, край брега!

Ще бродим чак до сутринта

със вас ръка в ръка!

По-старите надникнаха

от синьото море,

а после пак се гмурнаха

във синьото море. Защо да ходят някъде,

щом тук им е добре?

Но младичките бързичко

се втурнаха натам -

изтупани, излъскани

и със чепици - джам!

Туй беше странно - та нали

крака си нямат грам!

Отпървом четири, след тях

и още — пак и пак!

Дебелички, прескачаха

вълните на рояк.

И изпълзяха най-накрай

на пясъчния бряг.

Разходиха се двамцата

със стридите безчет,

след миля на скаличката

приседнаха подред.

В редичка се опънаха

и стридите отпред.

И Моржа рече: - Време е

да поговорим, брат,

за зеле, за крале, ботуш

и восъчен печат,

защо морето ври и как

прасетата летят.

- Почакайте! - извикаха им

стридите във хор. -

Нали сме си дебелички,

видяхме много зор!

- Спокойно — рече Моржа.

-Ах, какъв любезен морж!

- Филии - Моржа промълви -

най-вече трябват май,

а също и оцет, пипер

и магданоз комай.

Готови ли сте, стридки, а?

Да почваме гуляй!

- Ах, колко подло е това —

та нас ще ни ядат!

На обед канят ни, а после

все ние сме обяд!

А Моржа каза: Вижте как

звездите днес блестят!

Така се радвам, че сте с нас

и че сега сте тук!

Дърваря кресна: — Бързо де,

подай ми малко лук!

Все трябва да повтарям - ти

какво, да не си глух?

А Моржа каза: - Май че зле

държим се - срам за нас!

Дошли са толкоз отдалеч -

да седнат, викам аз.

Дърваря рече само: - Май

че не вървят със праз.

Заплака Моржа: - Боже мой,

към вас сме толкоз зли!

Големичките, хълцайки,

набързо отдели

и със потоци от сълзи

обилно посоли.

Дърваря рече: - Стридки, май

се изморихте, а?

Да ви изпратим ли до вас?

Отвърна тишина…

Как иначе — изяли бяха

всички до една…“

Според някои интерпретации дърводелецът е Исус, а моржът – Питър, като стридите са учениците Му. Други настояват, че се отнася за Британската империя и това са архетипи на два различни типа политически фигури, които представляват Англия, а стридите са нейните колонии. 

Любопитно е, че съществува невропсихиатрично състояние, синдром, наречен на Алиса (AIWS). При него се наблюдава  разстройство на възприятията, при което пациентът може да има усещането за уголемяване или смаляване на тялото, както и преувеличени или смалени размери и форми на предмети. Друг симптом наподобява звуков ефект – всяко малко движение се съпровожда с тракащ или дрънчащ звук. Средната възраст, в която се преживява този синдром е 6 г., но при някои хора това може да продължи до втората декада от живота.

13 май 2024 г.

"Видях Миналото, Настоящето и Бъдещето едновременно" или защо Никола Тесла няма брада?

Щом четете това изречение, ще се наложи да прочетете всичко докрай. На тази публикация ще е необходимо да отделите повече време от единствения си живот. 


Но какво е времето? Много се спори кой може да вижда или гледа бъдещето, но основният въпрос всъщност е - дали бъдещето изобщо се вижда, видимо ли е?

Касандра отгатва съдбата на Троя, но ако античният град не бе паднал в прах, никой нямаше да уважи видението на Касандра за "града, паднал в прах". 

Даровитият слепец Тирезий успява да заплете и след това да развплете интригата в "Едип Цар", където предупреждението се сбъдва за почуда и възхита на читателя/зрителя. 



Синът на Нострадамус, Сизър разкрива на Мария де Медичи видение за крал Анри IV като неин бъдещ съпруг. Офорт от Н. Рансонет, 1782 г.
Рансонет, Пиер Никола, 1745-1810.

Ами Нострадамус? Той също е голяма работа, ясно бил виждал бъдещето, сиреч ясновидец, но основният въпрос е - кое бъдеще е виждал? Своето, нашето или бъдещето изобщо? Защото има разлика.

Къде във времето се намира събитието, което се сбъдва?

Всички тези събития зависят от...момента на говоренето! Сега внимавайте, парадоксът на пророчествата е, че се сбъдват в миналото, а не в бъдещето!

Трябва някой да удостовери, че ясновидството е налице, а това може да стане само, ако визираното събитие вече се е случило. Кой е този Някой? Това е тълкувателят. А мигът, в който той си отваря устата да тълкува, е критично важният момент на говоренето. Този миг е нашият основен ориентир по оста на времето, която се дели на минало, настояще и бъдеще

Първото и третото са необозрими, а между тях е точката на сегашното време. Тя е толкова малка и къса, че глаголите в сегашно време винаги са в несвършен вид, никое действие не може да започне, да протече и да свърши в нея. Ето защо дори за най-мимолетните действия в сегашно време казваме "Аз мигам", но не "Аз мигна".

Ами бъдещето? То е непрогледно - ние нямаме възможност да узнаем което и да е събитие в него, да го разтълкуваме и разберем дали е било предсказано вярно. Малко като в шегата: "Знаеш ли как се държи глупак в напрежение? Не? Утре ще ти кажа!".

Това е причината за всички събития по оста на времето от момента на говоренето насетне да прилагаме принципа на пестеливостта, по-известен като "Бръсначът на Окам"

Физиката от Айнщайн до Хокинг прави точно това, пренебрегва или "изрязва" всички явления или свойства на теорията, които не може да регистрира. Този "бръснач" е много ефективен и на него дължим принципа на неопределеността и квантовата механика. Философът Витгенщайн, чиято къща във Виена е собственост на българската държава, също смело бръсне бъдещето в своя Логико-философски трактат.

"Не можем да заключаваме за бъдещите събития от сегашните. Вярата в причинната връзка е суеверие", настоява той. Между другото, Витгенщай е бръснат на всички негови снимки, които съм виждал. Случайност? Всъщност не ме интересува, защото мисля и ползвам "Бръснача на Окам". От друга страна във филмите често хората (мъжете) от бъдещето са гладко обръснати (вероятно небинарни), докато тези от миналото са брадясали. 

Но да се върнем обратно на темата. Така по оста на времето остава миналото и тъкмо в него се помества предсказваното бъдещо събитие. Но бъдеще в миналото, при това предварително описано? Взе да става сложно, а пък сложните неща изискват усилие :)

Как мислите ни да не губят ориентация спрямо момента на говоренето?

На помощ идва граматиката като поднася едно много яко глаголно време, което обслужва именно прорицанията и речта на тълкувателите - "бъдеще предварително в миналото"! Според учебниците това време "означава действие, за което се предполага, че е щяло да се осъществи в миналото преди друг минал момент". 

Бъдеще предварително в миналото е времето на лъжепророците. 

Чрез него се описва резултат от събитие, което не се е състояло. Ето защо предсказанията може да са всякакви, но валидността им зависи от момента на говоренето за тях. Те са налице, ако бъдат осъзнати като предсказания тук и сега. Щом не са обявени за сбъднали се, грешката е в избора на глаголно време т.е. езикова. Това е също територията на т.нар. "Обосновани предположения", в които Касандра, Тирезий и Нострадамус сме всички ние, които се мъчим да се изразим правилно, скупчени в сингуларния момент на говоренето. Амин! 

Лайкнете страницата ми storytelling.bg, за да четете увлекателни и написани от жив човек истории и мъдрости :)

Като казах "лайк", нека заедно усетим метаморфозите на глагола и неговите нюанси (можете да правите това упражнение с дума по избор):

Бъдеще предварително в миналото - щях да съм лайквал

Бъдеще предварително - ще съм лайквал

Бъдеще в миналото - щях да лайквам

Бъдеще - ще лайквам

Сегашно - лайквам

Минало свършено - лайкнах

Минало несвършено - лайквах

Минало неопеделено - лайквал съм

Минало предварително - бях лайквал

И преди да стигнем до края на това увлекателно четиво, да си зададем въпроса дали пък всичко, което се случва не продължава битието си в нов тип вътрешно-психично сегашно-вечно време

За това намекват някои психолози и изследователи на травмите, които установяват, че в несъзнаваното продължават динамично да се разиграват събития, особено такива свързани с травми, митове и архетипи. Те са живи и се проявяват чрез сънища, съвпадения, синхроничности и реални събития.

В следващи публикации ще продължим да размишляваме по тези и други теми като една от тях е свързана с Рупърт Спайра


Изображение: Бутилка на Клайн, 4 измерен обект


P.S. С почит, благодарност и памет за журналиста от в-к 24 часа, Росен Янков (1958-2021), чиято статия от далчената 1995 година ме вдъхнови и подтикна да напиша тези редове.