"Видях Миналото, Настоящето и Бъдещето едновременно" или защо Никола Тесла няма брада?

Щом четете това изречение, ще се наложи да прочетете всичко докрай. На тази публикация ще е необходимо да отделите повече време от единствения си живот. 

Но какво е времето? Много се спори кой може да вижда или гледа бъдещето, но основният въпрос всъщност е - дали бъдещето изобщо се вижда, видимо ли е?

Касандра отгатва съдбата на Троя, но ако античният град не бе паднал в прах, никой нямаше да уважи видението на Касандра за "града, паднал в прах". 

Даровитият слепец Тирезий успява да заплете и след това да развплете интригата в "Едип Цар", където предупреждението се сбъдва за почуда и възхита на читателя/зрителя. 

Синът на Нострадамус, Сизър разкрива на Мария де Медичи видение за крал Анри IV като неин бъдещ съпруг. Офорт от Н. Рансонет, 1782 г.

Рансонет, Пиер Никола, 1745-1810.

Ами Нострадамус? Той също е голяма работа, ясно бил виждал бъдещето, сиреч ясновидец, но основният въпрос е - кое бъдеще е виждал? Своето, нашето или бъдещето изобщо? Защото има разлика.

Къде във времето се намира събитието, което се сбъдва?

Всички тези събития зависят от...момента на говоренето! Сега внимавайте, парадоксът на пророчествата е, че се сбъдват в миналото, а не в бъдещето!

Трябва някой да удостовери, че ясновидството е налице, а това може да стане само, ако визираното събитие вече се е случило. Кой е този Някой? Това е тълкувателят. А мигът, в който той си отваря устата да тълкува, е критично важният момент на говоренето. Този миг е нашият основен ориентир по оста на времето, която се дели на минало, настояще и бъдеще. 

Първото и третото са необозрими, а между тях е точката на сегашното време. Тя е толкова малка и къса, че глаголите в сегашно време винаги са в несвършен вид, никое действие не може да започне, да протече и да свърши в нея. Ето защо дори за най-мимолетните действия в сегашно време казваме "Аз мигам", но не "Аз мигна".

Ами бъдещето? То е непрогледно - ние нямаме възможност да узнаем което и да е събитие в него, да го разтълкуваме и разберем дали е било предсказано вярно. Малко като в шегата: "Знаеш ли как се държи глупак в напрежение? Не? Утре ще ти кажа!".

Това е причината за всички събития по оста на времето от момента на говоренето насетне да прилагаме принципа на пестеливостта, по-известен като "Бръсначът на Окам". 

Физиката от Айнщайн до Хокинг прави точно това, пренебрегва или "изрязва" всички явления или свойства на теорията, които не може да регистрира. Този "бръснач" е много ефективен и на него дължим принципа на неопределеността и квантовата механика. Философът Витгенщайн, чиято къща във Виена е собственост на българската държава, също смело бръсне бъдещето в своя Логико-философски трактат.

"Не можем да заключаваме за бъдещите събития от сегашните. Вярата в причинната връзка е суеверие", настоява той. Между другото, Витгенщай е бръснат на всички негови снимки, които съм виждал. Случайност? Всъщност не ме интересува, защото мисля и ползвам "Бръснача на Окам". От друга страна във филмите често хората (мъжете) от бъдещето са гладко обръснати (вероятно небинарни), докато тези от миналото са брадясали. 

Но да се върнем обратно на темата. Така по оста на времето остава миналото и тъкмо в него се помества предсказваното бъдещо събитие. Но бъдеще в миналото, при това предварително описано? Взе да става сложно, а пък сложните неща изискват усилие :)

Как мислите ни да не губят ориентация спрямо момента на говоренето?

На помощ идва граматиката като поднася едно много яко глаголно време, което обслужва именно прорицанията и речта на тълкувателите - "бъдеще предварително в миналото"! Според учебниците това време "означава действие, за което се предполага, че е щяло да се осъществи в миналото преди друг минал момент". 

Бъдеще предварително в миналото е времето на лъжепророците. 

Чрез него се описва резултат от събитие, което не се е състояло. Ето защо предсказанията може да са всякакви, но валидността им зависи от момента на говоренето за тях. Те са налице, ако бъдат осъзнати като предсказания тук и сега. Щом не са обявени за сбъднали се, грешката е в избора на глаголно време т.е. езикова. Това е също територията на т.нар. "Обосновани предположения", в които Касандра, Тирезий и Нострадамус сме всички ние, които се мъчим да се изразим правилно, скупчени в сингуларния момент на говоренето. Амин! 

Лайкнете страницата ми storytelling.bg, за да четете увлекателни и написани от жив човек истории и мъдрости :)

Като казах "лайк", нека заедно усетим метаморфозите на глагола и неговите нюанси (можете да правите това упражнение с дума по избор):

Бъдеще предварително в миналото - щях да съм лайквал

Бъдеще предварително - ще съм лайквал

Бъдеще в миналото - щях да лайквам

Бъдеще - ще лайквам

Сегашно - лайквам

Минало свършено - лайкнах

Минало несвършено - лайквах

Минало неопеделено - лайквал съм

Минало предварително - бях лайквал

И преди да стигнем до края на това увлекателно четиво, да си зададем въпроса дали пък всичко, което се случва не продължава битието си в нов тип вътрешно-психично сегашно-вечно време? 

За това намекват някои психолози и изследователи на травмите, които установяват, че в несъзнаваното продължават динамично да се разиграват събития, особено такива свързани с травми, митове и архетипи. Те са живи и се проявяват чрез сънища, съвпадения, синхроничности и реални събития.

В следващи публикации ще продължим да размишляваме по тези и други теми като една от тях е свързана с Рупърт Спайра

Изображение: Бутилка на Клайн, 4 измерен обект

P.S. С почит, благодарност и памет за журналиста от в-к 24 часа, Росен Янков (1958-2021), чиято статия от далчената 1995 година ме вдъхнови и подтикна да напиша тези редове.