"Животът е едно чудо...Ще ви кажа нещо, което не е за телевизия, за което понякога размишлявам. Един човешки живот е 1 от 40 хиляди сперматозоида. Един от тях е успял. 39 999 не са успели. Значи вие сте шампиони! Всеки, който се е родил вече е победител, той вече е успял! Жив си, победил си, човече, твоя отговорност е и пред Бога, и пред тебе самия да направиш нещо положително с живота си! Само това, ако се промени в нашия народ, този негативизъм, че няма смисъл, че няма да стане, че онези са против нас, всичко това са глупости! Няма празници и почивни дни, ако искате да постигнете големи цели. За да постигнем своята цел като нация трябва и вие да помогнете, да се измиете с хладна вода, да запретнете ръкави, да си почистите къщата, и в буквален, и в преносен смисъл, да въведете ред където живеете и където работите, да си поставите мерило за качество, мерило за резултат и мерило за отговорност...Всичко е до хората. Нека всички, които живеят по нашите земи да помислят как могат самите те да идентифицират своя потенциал, който е блокиран вътре в тях, как да го разкрият, да го споделят с другите...Трябва да разберем, че това е нашата държава. Ако я третираме като някакво чуждо тяло и да ни е важен само частният ни живот, няма да имаме нито едното, нито другото. Имаме твърде много малодушие, цинизъм, критикарство, недоволство. Искаме това, искаме онова...Искаме, но хайде и да поработиме!"
(Мотивационна реч пред съмишленици на Зоран Джинджич, премиер на Сърбия, философ по образование, през 70-те организира студенстки протести, вкарват го в затвора, бяга в Германия, учи при големия философ Юрген Хабермас във Франкфурт, пише книга "Subjektivnost i nаsilje", воден от ценности се връща в родината през 89-та, десет години по-късно вече е водещ политик, а от 2001 г. премиер на Сърбия, предава Милошевич на Трибунала в Хага, провежда демократични реформи, вдъхновен оратор, убит от снайперист през 2003-та г.)
