Време, напред!

Георгий Свиридов е от онези имена, за които човек трябва специално да се е интересувал или да има познания в областта на музиката, за да го разпознава като име. Ученик на Шостакович, Свиридов е скромен гений, който изпреварва времето си. Неслучайно едно от най-известните му произведения носи заглавието "Време, напред!", част от което става музикален фон на най-известната новинарска емисия по времето на Съветския съюз - предаването "Время".

Особено внимание заслужава един валс, който мнозина от нас са чували

"...В бурни времена възникват особено хармонични художествени натури, въплъщаващи в себе си устремеността на човека към по-висшето, устременост към вътрешната хармония на човешката личност в противовес на хаоса на света... Тази хармония на вътрешния свят е съединена с разбирането и усещането на трагичността на живота, но в същото време се явява и преодоляване на този трагизъм." 

Георгий Свиридов

Не можем да живеем без космоса

Руският анимационен филм „Не можем да живеем без космоса“ на Константин Бронзит е номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър анимационен късометражен филм“.

Филмът разказва за двама приятели, които от деца мечтаят да станат космонавти и да полетят към звездите. Авторът на 15-минутната анимация разказва с ирония и на много достъпен език за приятелството, мечтите и науката.

„Всичко започна с това, че ми се присъни една сцена, но предпочитам да не казвам каква. Тя е някъде в средата на филма и за мен е ключова. Беше някъде на разсъмване, събудих се, но не отварях очи, за да не изчезне сцената от съзнанието ми. Лежах със затворени очи и я обмислях, а тя бързо се превърна в главата ми във филм“, признава Бронзит.

Източник: Руски дневник

Незабележимата лекота на остаряването

Възможностите, които новите технологии носят изпреварват значително осъзнаването и осмислянето им. Често някои аудио-визуални продукции се докосват до "територии", които до този момент са били единствено под властта на въображението. Един от примерите за това е късометражният филм Danielle. Настанете се удобно, отпуснете се и се оставете на  погледа от лицето на екрана...

Хареса ли ви? Току що изминаха почти 5 минути от... единствения ви живот!

"Идеята беше, че нещо се случва, но не го виждаш, можеш само да го усетиш - като самото остаряване", споделя  режисьорът на филмчето Антъни Черниело.

Личността, която се представя от младостта до старостта, всъщност е композиран образ от членове на едно и също семейство, които са снимани по едно и също време.

Това е видео само с музиката от Mark Reveley