Смърдящите социални кампании на "OCB"

Играчите в тютюневия бизнес стават все по-нагли. Пример за това е кампанията на OCB, известна марка за листчета за ръчно свиване на цигари, която се "грижи" за езиците на потребителите си използвайки лепило, което е 100% натурална африканска акация. С други думи - листчетата ни са много био, еко и безвредни... 

Явно обаче тази грижа за безвредността на продуктите не е достатъчна. Налага се нов подход, който да подръпне други струни у сърцето на потребителя. 

Родопско село...Училище...Реставрация...

Най-новите пачки с листчета OCB са всъщност социална кампания, в която пушачите са призовани към действие "Заедно да възродим едно българско училище", докато плюнчат с език поредната си цигарка. Демек колкото повече пушите, толкова по-добре, защото подпомагате българското училище. Доста нелепо, не мислите ли?

Тази кампания за мен лично има по-лош вкус и от Арда качак. Познавам добре лъжите за филтрите от ново поколение и леките тънки и дълги цигари за жените-пушачи, BTL игрите, които те карат да се чустваш специален, да демонстрираш статус и самочувствие, накратко - всички рекламни трикове да се ангажират максимален брой млади хора в насърчаване на поведение, което вреди на тях и на другите около тях. 

Нещата обаче засмърдяват здраво когато се използват мними социални каузи и ценности, за да се пробутва продукт и стил на живот, който е доказано вреден! 

НЕКА СЕ ЗНАЕ: България е на първо място в ЕС по смъртност от инсулти, инфаркти и рак и на второ място по брой на хора, които пушат ежедневно, като пред нас е единствено Гърция! Повече от половината български мъже (55,3%) и всяка трета жена (35,3%) на възраст от 35 до 44 години пушат ежедневно цигари.

Международна статистика показва - една година след въвеждането на пълната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, броят на инфарктите при пушачи и непушачи намалява с 20 процента.

Всъщност на Запад OCB стигат доста далеч с провокативен и дори перверзен тип реклами, странно как в България се показват като "социални". Ето няколко примера:

OCB - Lick is the new Like! from BUNGALOW on Vimeo.

ИЗВОД: Рекламите на цигари и съпътстващи продукти трябва да се ограничат и регулират, а държавата следва да вложи средства в здравни образователни програми с акцент върху здравословните навици, природосъобразно хранене, спорт и психо-емоционално здраве на подрастващите и младите хора. Всичко останало ще смърди и в буквален, и в преносен смисъл!

Дървото на живота

Вижте историята на Утари и нейната странна привързаност към едно дърво. История за любов, копнеж и загуба. Всяка година 1.7 млн. деца на възраст до 5 години умират от инфекции като диария и пневмония. Много от тези случаи могат да бъдат предотвратени единствено чрез миене на ръцете. Кампанията посветена на чистите ръце за последните 4 година е стигнала до 183 млн. човека. 

Храната - вкусна или здравословна?

"…натрапчивата идея за здравето се старае да медикализира всеки миг от живота, вместо да ни разреши едно приятно безгрижие. Това се изразява чрез присъединяването към терапевтичната сфера на всичко, което до този момент се е отнасяло към сферата на доброто възпитание: колективните ритуали и развлечения се превръщат в грижи, оценявани според това доколко са полезни или вредни. Например храната вече не се класифицира според това дали е вкусна или не, а дали е здравословна или нездравословна. Съобразяването има надмощие над вкуса, мярата над неправилното разпределение. Трапезата вече не е олтар на вкусни, сочни неща, момент на споделяне и размяна, а аптекарска лавица, където много точно се отмерват мазнини и калории, където добросъвестно се сдъвкват храни, които не са вече нищо друго, освен медикаменти. Трябва да пием вино не защото ни харесва, а защото повишава еластичността на артериите, да ядем пълнозърнест хляб, защото е по-лесно смилаем и т.н.“ (От книгата на Паскал Брюкнер "Вечната еуфория", 2002 г., София)

Джери Зайнфелд: Обичам рекламата, защото обичам лъжата

Брутално откровените и иронични речи по време на рекламни фестивали зачестяват все повече. Може би съвестта на рекламистите се пробужда и има нужда от трибуна поне веднъж в годината, за да оправдае по някакъв начин милионите показвания на затъпяващи рекламни спотове по цял свят. След Боб Хофман и неговата забележителна реч по време на фестивала Advertising Week Europe 2014 дойде време и за наградите Clio 2014, където единичният билет струва $700.

Този път в ролята на Изобличител на рекламното зло е Джери Зайнфелд, обявен от списание Forbes за най-високоплатения комедиен актьор в света. Той получава тази награда в качеството си на дългогодишен говорител на American Express. Трудните за преглъщане истини казани от комик бяха приети с лековат смях, а в края на речта пълната с професионалисти зала избухва в овации. Типично за американската култура и шоу бизнес. Но все някой трябваше да им го каже или поне напомни, пък било то и на полушега. 

"Да прекарваш живота си в опит да будалкаш невинни хора да харчат трудно спечелените си пари за безполезни, нискокачествени, изопачени продукти и услуги е една "отлична" употреба на енергията ти...В промеждутъка между видяната рекалама и притежаването на нещото аз съм щастлив. И това е всичко, което искам...Ние знаем, че продуктът започва да смърди. Ние знаем това, защото живеем в свят където всичко смърди. Ние всички вярваме, "Хей, може би точно това не смърди". Ние сме надяващи се създания. Глупави, но надяващи се. Но сме щастливи в този момент между рекламата и покупката..."

Снимка: CHARLES SYKES/INVISION/AP/ASSOCIATED PRESS

И още една "крилата" иронична фраза от приличащият на българския депутат Йордан Цонев комик от друго събитие:

"Шоуто или ти харесва, или не! Това е всичко, което трябва да решиш! Дали е истинско, или не е! Какво значение има? Ако ви дам парче торта, за какво ви е да знаете какво има вътре? Яжте! Просто яжте! И млъквайте! Защо задавате всички тези въпроси?"

Марките, които никога няма да видите на българския пазар - част 2

Историята за марките, които никога няма да видите на българския пазар продължава. Днес ще се спрем на една от най-известните трибуквени думи в българския език, която се появява в някои западни реклами.

На първо място е офтамологичнят център с наименование Kurwa Eye Center и техният призив към клиентите "Write about your best Kurwa experience". 

Ако се чудите от какво се нуждаете, немската комания за здравен туризъм "Die neue kur" ви предлага недвусмислен трибуквен отговор :)

А вие сещате ли се други подобни брандове? Споделете ги с нас! Групата на "Най-свежите реклами" в Facebook. :)

Какво пият в Сибир - чай или бира?

Фото: А. Астахов / Ведомости

Дейвид Духовни се снима в реклама на сибирска бира в разгара на конфликта между Украина и Русия. Рекламният клип със слоган „Имате с какво да се гордеете!” е дълъг 2,5 минути и в него се засягат темите за националната култура и носталгията по родината. Духовни е с еврейски корени от Източна Европа и предците му напускат Украина преди революцията през 1917 г. В рекламата актьорът разсъждава какъв би могъл да стане в Русия, ако прадядо му не беше емигрирал - актьор, космонавт, балетмайстор, хокеист, а може би изследовател на Арктика или музикант в култовата рок-група Машина Времени. Руските медии съобщават, че бюджетът на проекта е около $1,5 млн, от тях $500 000 за сценарий и производство и $1 млн. — хонорар за Духовни. Продуцентите споделят, че са обмисляни варианти вместо Духовни да бъдат поканени Венсан Касел, Джони Деп или Ди Каприо.

Същевременно марката "Сибирский гостинец" публикува хумористична реклама-отговор на тази с Дейвид Духовни, в която играе чернокожият актьор Андрю Нджогу, разказвайки какви преимущества е получил след като е заминал да учи в Русия, докато в САЩ щеше само да слуша рап и да се снима пред чужди коли.

Така или иначе рекламата с участието на Дейвид Духовни стъпва на вече позната и използвана схема в рекламата на спиртни напитки. През 2011 г. известният американски киноактьор Уилям Дефо се снима в реклама на Jim Beam, в която основната тема също е "какъв бих бил, ако...".

Внасящият смут окултист Ходоровски

Алехандро Ходоровски (Alejandro Jodorowsky) е внасящ смут драматург, режисьор, актьор, кукловод, писател, мим, лечител и култова фигура в модерното кино.  Роден през 1929 г. в Чили, в семейството на руски евреи – емигранти. В детството си е аутсайдер, а със съзряването си се увлича от поезията и театъра, учи психология и философия. Работи като клоун, като по-късно става театрален режисьор. През 1957 г. се захваща с кино и екранизира новелата на Томас Ман „Отделените глави” като Жан Кокто силно се впечатлява от филма и пише увертюра по него. Развивайки интереса си към сюреалистичното, заедно с Фернандо Арабал и Роланд Топор, през 1962г. създават движението „Panic Movement”. Сюреализмът и абсурдизмът им шокират публиката като филмът „Фандо и Лиз” (Fando y Lis, 1968) след премиерата си на филмовия фестивал в Акапулко е забранен в Мексико. 

Основна тема в творчеството на Ходоровски е инициацията. "Това, което интересува Ходоровски, не е достигането до инициацията като крайна цел, а всичко, което се случва по нататък с персонажите. Реалното им възмъжаване". 

За филмите си той казва, че ги е направил "по същата причина, поради която хората употребяват халюциногенни вещества. Само че аз предпочитам да създавам това, което хората употребяващи такива вещества биха видели". 

Филмите му изобилстват от окултни елементи – символи, алхимически реквизит, човек без ръце, ритуали и т.н. Любопитен факт е, че българският режисьор Камен Калев ("Източни пиеси") го издирва в Париж и го снима в първата сцена от филма си „Островът“.

През 1973 г. Ходоровски получава финансиране от продуцента на „Бийтълс“ Алън Клейн да заснеме следващия си филм - „Свещената планина” по мотиви от незавършената сюреалистична новела на Рене Далмал „Планина Аналог” и произведението „Изкачване на планината Кармил” на средновековния християнски мистик Свети Йоан Кръстни (San Juan de la Cruz), която представялва систематично изучаване на аскетичния стремеж на душата, която търси съвършено единство, Бог, и мистичните събития, които я съпътстват. 

За създаването на „Светата планина” самият Ходоровски и целият му екип прекарват няколко месеца, затворени в къщата на режисьора, практикуващи духовни и мистични упражнения и употребяващи халюциногени. В главната роля Ходоровски играе алхимик, които повежда седем известни и богати хора, символизиращи седем от планетите – Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, и съответстващи им на най-низките човешки страсти. И в този филм основна тема е инициацията, само че тук самият процес до достигането й е това, което филмът разглежда. 

„Поставял съм Хамлет много пъти, а Хамлет, той е просто един неприятен неврастеник, той никога не се променя. Съмнява се – през цялото време, до края, докато умре, все се съмнява. Дон Кихот, у Сервантес, си е Дон Кихот. Той никога не се променя. Тези герои са идентични и не се променят. А на мен ми се струва, че не трябва да е така. Ако бихте искали да направите някакво произведение, трябва да имате герои като вселената, които експлодират и растат“. Той показва ясно, че вижда и самия себе си в една подобна траектория. 

„Между онзи, който бях и който съм сега, лежат 1000 години!“, казва той. 

„Имам амбицията да живея 300 години. Няма да живея 300 години. Може би ще живея само още една. Но имам амбицията“.