Свежа идея за поднасяне на подарък

Защо "огледало" и "око" започват и завършват с "о"?

Окото вижда всичко освен себе си,

Слънцето огрява всичко освен себе си.

Подредбата на нещата, логосът, гледната точка и значението

Има само една гледна точка, в която нещата изглеждат смислени. Това означава, че значението е едно и то не може да бъде разводнено и релативизрано от аргумента "всеки си има своята гледна точка". Логос( λόγος) според контекста, в който е употребена думата, има много значения, но сред най-важните са "причина", "основа", "ред", "подреденост" и "слово". Дори, ако преведем буквално първото изречение от Бибилията от гръцки език "В началото бе Словото" ще бъде "В началото бе Логосът". В нас е заложен стремежът към логоса т.е. към подредеността. Ежедневният израз "няма нищо случайно" изразява тъкмо тази наша изначална интуиция, че всяко нещо в света, включително и ние самите, има своето място в общия Ред/Подредба (можем да заменим с "логос" всеки от изразите "не е редно", "ти в ред ли си?", "добре се е уредил" и т.н.). В християнството Бог Син се нарича още Бог Слово (Логос), който заради спасението на човечеството от първородния грях, се е въплътил и е станал човек – Иисус Христос - Спасител. Скоро ще празнуваме Рождество Христово, точно онзи момент в историята на човечеството, за който е казано " И Словото стана плът" Т. е. Логосът, Словото (λόγος) не само става плът и човек, но и дава възможност на човеците „да се нарекат синове Божии” – висша цел в живота на християнина. Ето как една артистична инсталация може да ни посочи небето и ние ако искаме можем да погледнем нагоре и да се попитаме и опитаме да схванем своето място във "всичко-това-наоколо".

Инсталацията: Анаморфен портрет на Фердинанд Шевал от френския артист, художник и форограф Бернар Прас. Шевал е бил особняк и аутсайдер, по професия пощальон, който е правил скулптури в задния двор на къщата си от стари и непотребни вещи между 1879 и 1912 г.

Пловдив - мозайка от представи и място за завръщане

В предишна публикация ви разказах как е възможно да се разхождаш едновременно във външния свят и вътре в себе си. Днес ще продължа с тази разходка, защото "Пловдив не е място за отпътуване, а за завръщане". Къде ще отидем, накъде ще поемат мислите ни? 

Предлагам началното място на тази разходка във време-пространството да е Малката базилика с баптистерий (кръщелно място) на древния Филипопол. Изградена е във втората половина на V в. с богата архитектурна украса мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. В мозайката е оформено пано с ктиторски надпис. Открити са останки от олтарна маса.

Особено е усещането да стъпваш върху място, върху което са стъпвали императори, военоначалници, духовници, както и древните жители на Филипопол...

Всички тези мозайки ми напомниха на историята на известния психолог Карл Юнг и преживяването му във другия известен с мозайките си град в Европа - Равена.

Баптистерият има квадратен план, кръстовдна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи.

"Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе" (Пс.41:2-3)

Малката Базилика е обявена за Сграда на годината за 2013 г. 

Разходката продължава с г-н Стефан Стоянов, заместник-кмет “Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски политики” и възпитаник на 91-а Немска езикова гимназия и Софийският университет „Климент Охридски”. 

Зам.кмет Стоянов показва къде е била библиотеката на Филипопол, както и останките от фундамент от статуя на Комод, която е била направена, за да се спечели благоразположението му при визитата му в града. Продължаваме с кратка спирка на Немския Коледен Базар в самия център на Пловдив до легендарните "копчета".

Освен третият по площ град в Европа с открити антични мозайки, Пловдив е многопластов град в пряк и преносен смисъл. Този кратък филм показва това богатство нагледно.

 

Продължаваме към обновения Античен стадион на Филипопол, който е кандидат за отличието Сграда на годината 2014. Разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе, стадионът е изграден през първата половина на ІІ век. Със своите внушителни размери – 240м дължина, 50м ширина и 14 реда мраморни седалки – той е събирал близо 30 000 души. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри. Стадионът, който се простира на около 6 метра под нивото на съвременния градски център е построен по нареждане на Император Адриан, считан за един от най-образованите римски императори, голям почитател на елинската култура и изкуство, за което на младини си спечелил насмешливото прозвище "гърчето". Като император, Адриан връща елинистическата мода на брадите и е първият император изобразяван с брада на скулпури. Нещо като съвременен хипстър, но с повече власт.

На първите редове на този стадион са сядали по-обикновени граждани, за да служат за преграда, ако някое от животните, а в онези години е имало и лъвове, скочат в публиката. Това беше причината да седна на последния ред в залата за 3D прожекции:)

Замислям се дали Пловдив и София не приличат на антични гладиатори или състезатели, които са в непрекъсната конкуренция? Къде можем да търсим противопоставянето на тези значими градове?

Нека попитаме Историята

Ето какво ни казва тя. При нашествието на османските турци на Балканите крепостта на София била много здрава и въпреки дългите обсади, тя устоявала и не се предавала. По признанията на самия военачалник Лала-Шахин в докладите му до султан Мурад, нямало никаква надежда да я превземат със сила. Едва в 1382 г. пловдивският паша Индже Балабан успял с хитрост да влезе в града, подкопавайки стената при Западната порта в протежение на 15 м, тя рухнала...Днес там все още се намира вдлъбнатина зад католическата църква и бул.Тодор Александров в София.

След Освобождението и разделянето на България на две: Източна Румелия с център Пловдив и Княжество България с център София, създава най-голямо напрежение и недоволство в Пловдив. Там се ражда т.нар. Съединистко движение. В Пловдив се обявява  Съединението, на 6 септември в 1885 г. Но пък София след това го подкрепя и дори защитава, при Сръбско българската война от есента на същата тази 1885 г.

Първото Пловдивско международно промишлено изложение е в 1892 г. На мястото на старите турски гробища изниква първообраза на съвременния Пловдивски панаир. Но пък цялостната му организация се ръководи от София. Пловдивското изложение е под върховното покровителство на княз Фердинанд и правителството на Стефан Стамболов. Въобще двата града винаги са били един  до друг в изявите си. 

Пловдив обаче успява да съхрани своята идентичност - и като архитектура и като население, докато София се обезличава и губи от романтичната си красота, която е присъща на града под тепетата.

Проф. Николай Генчев написва една от най-хубавите книги за Пловдив - това е "Възрожденският Пловдив", а пловдивските художници са най-оригиналната и силна група художници в България: Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Георги Божилов - Слона, Иван Кирков, Димитър Киров, Енчо Пиронков и др.

Като стана дума за изкуство неусетно ми се допи вино. Поемаме към Фестивала на младото вино в Стария град.

Свечерява се. Вече не е ден, но още не е вечер... В това междинно състояние, загрят от хубавото вино и приятно уморен се оставям в тихата прегръдка на Пловдив. 

Време е да си кажем...

До нови срещи, майна! :)

Зеленчуково оръжие

От 2001 г. японката Цуйоши Озава пътува по света и снима млади жени, които държат в ръце "оръжия" направени от зеленчуци, които фотографката избира заедно с моделите си във всяка една държава. След приключването на фотосесията зеленчуците символично се нарязват и изяждат под формата на салата или лека веган-манджичка. Проектът се нарича "Зеленчуково оръжие" и има за цел да популяризира мирното съжителство.

Витоша: кашкавал или планина

Често чуваме израза "Въпрос на гледна точка", но дали гледните точки се стремят към една Истина или всяка от тях има претенции за Истината? Всъщност възможно ли е Истината да е повече от една? 

Предлагам заедно да преминем през поне 3 гледни точки на тема "кашкавал" и "планина". 

Първата гледна точка е свързана с проблема с природен парк Витоша, фирмите-концесионери и ски-инфраструктурата. 

Автор: Златна Михайлова

 Втората гледна точка е тази на графичния дизайнер спрямо тази на акаунт мениджъра. 

Какво е това?  

Източник: Design Made in Germany

Графика на пазарни дялове и продажби за тримесечие или просто пирамида огряна от слънцето в безоблачен ден?


Третата гледна точка е тази на фотографа и артист Карл Уорнър, станал популярен с картините, които подрежда с помощта на хранителни продукти.

Автор: Карл Уорнър

А каква е вашата гледна точка?

Откъде идва името „Коледа”?

"Всъщност името „дядо Коледа”, което замества „Санта Клаус” на български език, е известно само у нас по названието на празника Рождество Христово, но почти никой не знае откъде идва името „Коледа”. Учени люде дори се изкушават да предположат, че това име трябва да се свързва с ... коленето на прасето по нова година!... 

Думата „Коледа” е израз от еврейски произход - הדילה לוק (чете се от дясно на ляво, буквално: „коль-хальада” или „коль-льада”) и означава не какво да е, а именно „Гласът на Рождеството”. Как и защо точно у нас е попаднал този израз и как се е вградил в народното съзнание, това изследователите все още не могат да кажат. Ясно е обаче, че няма защо да презираме името на „дядо Коледа”, защото то е свидетелство за чудесата споходили света с Рождеството на Изкупителя на греховете на цялото човечество и наш Спасител Господ Иисус Христос!"

Източник: Руси Ст.Русев, http://blognarusi.blogspot.com