Ако приемем това което виждаме -
машините които ни побъркват,
влюбени които накрая се намразват
рибата на пазара
гледаща нагоре към нашите мисли;
гниещи цветя, мухите в паяжина;
бунтове, рев на лъвове в клетки...
народи местещи човеците си като лапи...
Тези и други неща в същността си
показват живота залюлян на прогнила ос.
Чарлз Буковски
Предприемане на мерки и жертви
Косово не иска да е част от Югославия, властите в Белград предприемат мерки, има жертви, НАТО не иска да има Югославия, предприемат мерки, има жертви, Украина не иска да е част от Русия, предприема мерки, има жертви, Русия не иска Крим да е част от Украина, предприема мерки, има жертви...
Днес се навършват 15 години от бомбената офанзива на НАТО в Сърбия. На 24 март 1999 г. започват бомбардировките на НАТО в Югославия. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила“. България декларира пълен неутралитет, но дава коридор за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията. На 27 април 1999г. 250 бригада югославската ПВО командвана от полк. Дани Золтан сваля един от най модерните самолети на НАТО в кампанията Ф 117 стелт управляван от американски пилот от словенски произход със зенитно ракетен комплекс П 18.Следва сваляне на 4 самолета Ф 16 опитващи се да атакуват обекти около Ниш. През май 1999г. самолет на НАТО водещ кампанията бомбардира пътнически влак пътуващ от Белград за Атина на моста Гърделичка клисура. През целия април и май самолетите на НАТО бомбардират Белград, Ниш, Прищина, Даниловград, Подгорица, Пирот, Крагуевац.
Генерал Уесли Кларк, НАТО
В Сърбия са пуснати 15 тона обеднен уран и плутоний, според данни на генерал Слободан Петкович. Голяма част от този уран се превръща в радиоактивен прах, който е бил подет от въздушните течения на Балканите. "Голямата на натрупаната в страната радиоактивност от спуснатите бомби с обеднен уран е влязла във водата, растенията, животните, и ще остане за много дълго там, до 4, 5 милиарда години!", пише Петкович. От 2001 г. до 2010 г., броят на новите случаи на карциноми сред местното сръбско население се е увеличил с 20 на сто, а смъртността се е повишила с 25 процента.
Между фикцията и реалността
Една фикция често е по-истинска от реалността. В трилъра си "Акимудите" руският писател Виктор Ерофеев описва събития, които сякаш предричат станалото в Крим. Пред Дойче веле той предрича и бъдещето на руския президент.
В книгата на Ерофеев Русия обявява война на несъществуващата държава Акимуди и окупира област, която изобщо не съществува. Всичко това води до изблик на еуфоричен руски патриотизъм. "За мен Крим изключително много наподобява Акимудите", заяви наскоро в Кьолн Виктор Ерофеев, който представи новата си книга пред германската публика.
Авторът има тясна връзка с Крим - земята на руската култура, както я нарича той. Редица велики руски писатели и поети са писали произведенията си точно там - Андрей Бели, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Михаил Булгаков, Осип Манделщам, Алексей Толстой, Максимилиан Волошин. По думите на Ерофеев - това е земя на спорове и помирение, която олицетворява руската способност за намиране на обща идея. "Но това, което става в Крим днес, е абсолютно неприкрита агресия, необяснима от гледна точка на международните отношения."
Гражданите на Крим са били водени от наивни очаквания
Тази агресия, според него, е първата стъпка към окончателното отравяне на отношенията между Русия и Украйна.
"За хората в Украйна целостта на страната е неразделна част от националната идентичност. Ако бях украински писател, щях да бъда безкрайно ужасен, но понеже съм руснак, съм просто изплашен. И то не защото не ме боли от случващото се в Украйна, напротив, аз също изпитвам болка, но все пак не съм изложен на тамошния непосредствен натиск." - посочва Ерофеев.
Той казва също и това, че е потресен от телевизионната пропаганда - никога преди не бил чувал толкова лъжи.
"Репортажите се манипулират, събитията се изопачават. Положението сега е по-лошо от времената, когато съветските танкове навлязоха в бивша Чехословакия, от войната в Афганистан или кубинската криза. Много ми е трудно да живея в държава, която лъже собственото си население." - признава писателят.
Той определя референдума в Крим като абсолютно нелегитимен, но въпреки нарича разбираемо това, че местното население се стреми по някакъв начин към промяна. На първо място - както посочва Ерофеев - съществуват исторически връзки между полуострова и Русия. На второ - Украйна може да бъде критикувана за това, че е направила за Крим твърде малко. Освен това Крим е населен предимно с хора, които са много подвластни на съветския манталитет и изпитват определена носталгия по времената на СССР.
"Те навярно въобще не са се замислили как ще се развият за тях нещата оттук нататък. Синовете им ще трябва да служат в руската армия, свободата на мненията и на събиранията, както и останалите им свободи ще бъдат ограничени, тъй като този вид демократични достижения не се поддържат истински в Русия.
С решението си жителите на Крим се присъединиха към една държавна система, в която има твърде малко права и свободи. Смятам, че те са станали жертва на едно лековерие, която за съжаление е широко разпространено и в Русия. Ситуацията, в която се намираме всички ние днес, се дължи именно на това наивно лековерие. Ние продължаваме да си мислим, че законите не са важни - ако искаме нещо, просто го правим, а това показва, че още не сме достатъчно зрели, че още не сме навлезли в 21 век."
"Путин ще се препъне в самия себе си"
Известният руски писател сравнява президента Владимир Путин с часовникар, който манипулира времето и един ден нагласява часовника за 21 в., а на следващия - за 18 в. "Нашият основен проблем е наличието на една удивителна политическа незрялост, която пречи за постигането на сериозни промени", казва Ерофеев. Според него 15 процента от руското население се чувстват като граждани със всички произлизащи от това права, но и отговорности. Те са готови да се трудят, за да изкарват добри пари, защото им се иска да изпращат децата си в добри европейски университети и да живеят в прилични условия. Останалите обаче смятат, че така и така са най-добрите и изобщо нямат намерение да полагат повече усилия - "наивност, която в 21 век е просто неоправдана", допълва писателят. Що се отнася до руската инвазия в Крим, Ерофеев я нарича "началото на края на Путин", тъй като човек, който игнорира границите на една чужда държава и по този начин нарушава международното право и собствените си обещания, неминуемо ще се препъне. Стремежът му да събере руските земи е недалновиден, убеден е писателят. "С такива непохватни и противозаконни действия, които шокират целия свят, не може да се създаде държава", казва писателят.
