Цяло едно поколение е подучвано да продава компаниите си възможно най-бързо, вместо да работи по тяхното разрастване
Представете си човек, който управлява стартъп. Как бихте го описали? Вероятно най-често срещаните думи ще са „млад“, „амбициозен“, „иновативен“. Може би той е олицетворение на безсмисления израз „нищо не е невъзможно“. Това е проблемът при стартъп културата: създала е мит, който има силата да съсипва животи.
Стотици хиляди младежи от Великобритания в скоро време ще се влеят в предприемаческия пазар. Според проучвания, повече от половината от днешните млади имат амбицията да изградят своя компания, което води до безпрецедентен брой фирми, управлявани от младежи. В преследване на тази мечта, сътворена от стартъп културата, те са оборудвани с революционни идеи за иновации.
Това е културата, която идеализира стартъп фирмите като най-лесният начин за придобиване на богатство, гъвкаво работно време и шанс да бъдете признати като знаменитости – стига да имате силна амбиция. Не е изненадващо, че фирмите за рисков капитал – също жертви на тази култура – заливат британската стартъп индустрия с пари, защото за много потенциални предприемачи, те се превръщат в единствените хора, достатъчно смели, за да инвестират пари в странни идеи.
За съжаление идеята, че всичко, което е нужно за да се завладеят гладните за иновации потребители е само една страхотна идея и достатъчно финансиране, е лъжа. Това е против традиционните бизнес практики, при които компаниите трябва да отговарят на нуждите на потребителите, а не обратното. Вярно е, че всички сме чували истории за успешни новатори, които действително са доставяли революционни продукти на потребителите, но шансът всеки милениал да е способен на това е малък.
Няма съмнение, че тази култура е вредна за младите хора. Тези нови предприемачи не искат да седят в заседателни зали с калкулатори в ръка или да провеждат задълбочени изследвания на пазара преди да пуснат продуктите си. Не, преобладаващото мото е „за да спечелиш, трябва да похарчиш“ и то диктува посоката на повечето от стартъп предприятията, което води до абсурдното убеждение, че за липсата на потребление е виновна липсата на маркетинг. В действителност, високият „burn rate“ на парите на стартъп предприятията и липсата на пазарна необходимост са най-популярните причини, поради които новооткритите фирми в крайна сметка се провалят.
Дори когато e налице истинска иновация, отново има нарастваща тенденция да не се правят опитите за създаване на бизнес в дългосрочен план, и вместо това се продава на по-големи корпорации срещу шепа пари. Визитки с надпис: „сериен предприемач“ – тези, които прескачат от проект на проект – се превръщат в норма. Идеята за сформиране и развиване на компания претърпява огромен спад. В миналото, поддържането на фирма, нейното процъфтяване и конкурентно предимство, е било знак за добро предприемачеството.
В днешно време, за разлика от миналото, продажбата на компания срещу огромна сума пари е белег за успех. Това поражда нов тип предприемачество, което се съсредоточава върху краткосрочния бум, и превръща създаването на нови дружества в цяла индустрия. Стартъп културата измества фокуса от управлението на компания към „забогатяване чрез продажба“ или участие в безкрайна игра на създаване на нови стартъпи.
Тази култура, в която младите хора са преждевременно въвлечени, разказва една история, в която амбицията се възнаграждава с купища пари, но загърбва реалността на бизнеса. Статистиката за провал на стартъп фирмите е достатъчно значима, за да разбие мита. Във Великобритания, най-малко половината от компаниите не успяват да просъществуват повече от пет години, докато в САЩ цифрата е доста по-висока, като три от четири стартъпи замират, без да са успели да извлекат печалба. Това доказва, че амбицията и финансирането не са достатъчни, за да се създаде успешна фирма.
Младите кандидат-предприемачи игнорират и факта, че ефективното управляване на бизнес изисква експертни познания и зрялост, които не винаги могат да бъдат придобити на място. Вдъхновени от истории като тази на Марк Зукерберг, излизайки от университета те бързат да създадат компании, независимо от това че нямат опит от работа в частния сектор, като по този начин увеличават шансовете си за провал. Трябва да се отбележи, че макар стартъп фирмите да се разглеждат като актуална тенденция сред младите хора, най-успешните предприемачи имат най-малко 10 години професионален опит преди основаването на първия си стартъп.
Малко вероятно е митовете на стартъп културата да умрат в близко бъдеще. Мощната сила, която стои зад тях предлага идеализирана визия за бъдещето за много обнадеждени младежи. Но признаването на недостатъците на тази модерна треска за злато е първата стъпка.
